Древните тракийски съдове от 4 в. пр. Хр. бяха конфискувани от местната полиция
Пет древни съда от тракийския бит, изобразяващи Дионисиеви сцени, влязоха във фонда на Археологически музей – Бургас. Това стана факт, след като артефактите бяха конфискувани от местната полиция и предадени на градския музей.
Според д-р Мартин Гюзелев, уредник на културната институция, ценните находки датират от периода 360-330 г. пр.Хр. Вероятно всички артикули са част от една и съща археологическа находка, представляваща част от погребение на тракийски велможа в могила, разположена сред Бургаската низина. Затова свидетелства синхронизацията на творческия почерк с времевия период на предметите.
Основният артефакт представлява камбановиден червенофигурен кратер /керамичен съд, предназначен за смесване на вино и вода/, който е изключително рядко срещан по нашите земи. Авторът на изкусния шедьовър на Античността е същият, нарисувал „Черния тирс“.
В тези съдове през древността местните траки са смесвали вино с вода. По намерения предмет си личат следите оставени от иманярите, опитвайки се да залепят отделните елементи. Изобразените сцени са типични за репертоара на гениалния художник. В центъра на първия сюжет е изобразена жена в бял хитон. Нимфата държи тимпан, а около нея са разположени танцуващи двама сатира с борови шишарки от двете страни. Белите венци и шишарките символизират успеха, плодородието и късмета. Те са незаменими атрибути в Дионисиевите сцени. От задната страна на съда са изобразени трима младежи /„ефеби“/, дело не на майсторската четка на автора, а по-скоро на негов чирак. Изрисуваните розети са характерни емблеми за творчеството на автора и неговите помощници. Кратерът е в сравнително добро състояние – със сложен и майсторски сюжет.
Другите четири предмета, намерени с кратера датират от същия времеви период. Изключително рядък съд е черната чаша за пиене с една дръжка /„болсал“/. Любопитство предизвиква местния глинен съд, наподобяващ трилистна детелина. Вероятно т.нар. „ойнохое“ е реплика на метален съд, тъй като има типичните двойни дръжки и вертикална украса. Друг атрактивен предмет със счупени дръжки е чернофирния „кантарус“, което означава бръмбър.
Огромен интерес буди бронзовата чаша за пиене /т. нар. „киликс“/, датираща от четвърти век пр. Хр. Предметът спешно се нуждае от социално финансиране за полагане на специални действия по възстановяване, консервация и реставрация.
Отговорността за идентификацията на предметите, тяхната консервация и реставрация е поверена на експерта от музея „Старият Несебър“ г-н Георги Гьонев. Историческата находка е налице благодарение на координираните действия и добрата воля на служителите на ОД на МВР-Бургас, Община Бургас, Военно-окръжна прокуратура и музея „Старият Несебър“. Според българското законодателство иманярството е престъпление, нарушаващо цялата история и култура на една изключително древна и интелектуална цивилизация. Тези културни ценности са изключителна държавна собственост.
[gallery type="slideshow" ids="54429,54428,54427,54426,54425,54424,54423"]
Пет древни съда от тракийския бит, изобразяващи Дионисиеви сцени, влязоха във фонда на Археологически музей – Бургас. Това стана факт, след като артефактите бяха конфискувани от местната полиция и предадени на градския музей.
Според д-р Мартин Гюзелев, уредник на културната институция, ценните находки датират от периода 360-330 г. пр.Хр. Вероятно всички артикули са част от една и съща археологическа находка, представляваща част от погребение на тракийски велможа в могила, разположена сред Бургаската низина. Затова свидетелства синхронизацията на творческия почерк с времевия период на предметите.
Основният артефакт представлява камбановиден червенофигурен кратер /керамичен съд, предназначен за смесване на вино и вода/, който е изключително рядко срещан по нашите земи. Авторът на изкусния шедьовър на Античността е същият, нарисувал „Черния тирс“.
В тези съдове през древността местните траки са смесвали вино с вода. По намерения предмет си личат следите оставени от иманярите, опитвайки се да залепят отделните елементи. Изобразените сцени са типични за репертоара на гениалния художник. В центъра на първия сюжет е изобразена жена в бял хитон. Нимфата държи тимпан, а около нея са разположени танцуващи двама сатира с борови шишарки от двете страни. Белите венци и шишарките символизират успеха, плодородието и късмета. Те са незаменими атрибути в Дионисиевите сцени. От задната страна на съда са изобразени трима младежи /„ефеби“/, дело не на майсторската четка на автора, а по-скоро на негов чирак. Изрисуваните розети са характерни емблеми за творчеството на автора и неговите помощници. Кратерът е в сравнително добро състояние – със сложен и майсторски сюжет.
Другите четири предмета, намерени с кратера датират от същия времеви период. Изключително рядък съд е черната чаша за пиене с една дръжка /„болсал“/. Любопитство предизвиква местния глинен съд, наподобяващ трилистна детелина. Вероятно т.нар. „ойнохое“ е реплика на метален съд, тъй като има типичните двойни дръжки и вертикална украса. Друг атрактивен предмет със счупени дръжки е чернофирния „кантарус“, което означава бръмбър.
Огромен интерес буди бронзовата чаша за пиене /т. нар. „киликс“/, датираща от четвърти век пр. Хр. Предметът спешно се нуждае от социално финансиране за полагане на специални действия по възстановяване, консервация и реставрация.
Отговорността за идентификацията на предметите, тяхната консервация и реставрация е поверена на експерта от музея „Старият Несебър“ г-н Георги Гьонев. Историческата находка е налице благодарение на координираните действия и добрата воля на служителите на ОД на МВР-Бургас, Община Бургас, Военно-окръжна прокуратура и музея „Старият Несебър“. Според българското законодателство иманярството е престъпление, нарушаващо цялата история и култура на една изключително древна и интелектуална цивилизация. Тези културни ценности са изключителна държавна собственост.
[gallery type="slideshow" ids="54429,54428,54427,54426,54425,54424,54423"] 
