Двата морски града са в дългогодишно съревнование на принципа "кой е по най". Десетилетия съревнованието беше изключително неравно. По времето на социализма Варна беше наричана "морската столица на България", докато на Бургас беше отредена съдбата на индустриален гигант. Ако варненци получаваха дворец на културата, дворец на спорта, то бургазлии трябваше да се радват на нови комини и производствени халета и на някое друго тенекиено подобие на спортна зала като тази която наричаме "Младост".
В годините на пазарната икономика нещата започнаха по същия начин. Варна се обзаведе с луксозни предградия в стил Бевърли Хилс, къщите в които можеха да бъдат мечта за богатите бургазлии, нищо че нямаха канализация. Покрай другото в Бургас се появи и оцеля първият в страната недържавен университет-БСУ, който успя да изгради и собствена административна и учебна сграда. От Варна този път бяха втори и скоро и те си основаха свой собствен Варненски свободен университет.
После варненци дръпнаха с табелите "най добър град за живеене", докато Бургас не ги настигна през 2010 когато получи за първи път същата табела, което беше повод за градски тържества.
Сега Варна си търси нов кмет. Бургас си има и то такъв, който трудно ще бъде изместен от поста си, поне така изглежда. Казват, че морската градина на Бургас вече е по добра от тази във Варна, поне няма автомобили и заградени с огради строежи. Бургас си има "синя зона", а във Варна няма, но има много, наистина много паркирали коли по улиците. Бюджетът на Бургас нараства, макар и пак да не достига, докато този на Варна е замръзнал на едни и същи цифри. Руснаците са повече във Варна, но и ги има и в Бургас, където си шофират новите бели автомобили с българска регистрация. Във Варна имат вече един фалирал мол, бургазлии скоро ще получат трети.
Сега двата града са в нов двубой. Този път за Европейска столица на културата. През все още далечната 2019 год. един град от България и един от Италия ще са домакини на Европейската столица на културата. В Италия кандидатите са осем и сред тях са градове като Венеция, Торино, Бергамо и Равена. В България не липсват също желаещи градове. Кандидатури са издигнали освен двата морски града, още Благоевград, Пловдив, Русе, Велико Търново, Шумен и Кюстендил. Разбира се и столицата София. Всеки град кандидат трябва да предложи своя уникална концепция и програмна схема за различни културни прояви през цялата 2019 год. През 2015 год. смесена комисия с представители на българското Министерство на културата и хора от Европейската комисия ще определят българският град домакин. Същото ще се случи и в Италия. За настоящата 2013 год. градовете домакини са южното френско пристанище Марсилия и вторият по големина град в Словакия Кошице.
Остава да видим дали как ще приключи и това съревнование между двата черноморски града или както се казва в една народна поговорка "двама се карат трети печели", разбирай София. Предстои да видим. Да не забравяме, че Бургас сравнен с другите български кандидати е и исторически най младият град. Явно липсата на история ще трябва да заместим с ентусиазъм и свежи идеи. 
Двата морски града са в дългогодишно съревнование на принципа "кой е по най". Десетилетия съревнованието беше изключително неравно. По времето на социализма Варна беше наричана "морската столица на България", докато на Бургас беше отредена съдбата на индустриален гигант. Ако варненци получаваха дворец на културата, дворец на спорта, то бургазлии трябваше да се радват на нови комини и производствени халета и на някое друго тенекиено подобие на спортна зала като тази която наричаме "Младост".
В годините на пазарната икономика нещата започнаха по същия начин. Варна се обзаведе с луксозни предградия в стил Бевърли Хилс, къщите в които можеха да бъдат мечта за богатите бургазлии, нищо че нямаха канализация. Покрай другото в Бургас се появи и оцеля първият в страната недържавен университет-БСУ, който успя да изгради и собствена административна и учебна сграда. От Варна този път бяха втори и скоро и те си основаха свой собствен Варненски свободен университет.
После варненци дръпнаха с табелите "най добър град за живеене", докато Бургас не ги настигна през 2010 когато получи за първи път същата табела, което беше повод за градски тържества.
Сега Варна си търси нов кмет. Бургас си има и то такъв, който трудно ще бъде изместен от поста си, поне така изглежда. Казват, че морската градина на Бургас вече е по добра от тази във Варна, поне няма автомобили и заградени с огради строежи. Бургас си има "синя зона", а във Варна няма, но има много, наистина много паркирали коли по улиците. Бюджетът на Бургас нараства, макар и пак да не достига, докато този на Варна е замръзнал на едни и същи цифри. Руснаците са повече във Варна, но и ги има и в Бургас, където си шофират новите бели автомобили с българска регистрация. Във Варна имат вече един фалирал мол, бургазлии скоро ще получат трети.
Сега двата града са в нов двубой. Този път за Европейска столица на културата. През все още далечната 2019 год. един град от България и един от Италия ще са домакини на Европейската столица на културата. В Италия кандидатите са осем и сред тях са градове като Венеция, Торино, Бергамо и Равена. В България не липсват също желаещи градове. Кандидатури са издигнали освен двата морски града, още Благоевград, Пловдив, Русе, Велико Търново, Шумен и Кюстендил. Разбира се и столицата София. Всеки град кандидат трябва да предложи своя уникална концепция и програмна схема за различни културни прояви през цялата 2019 год. През 2015 год. смесена комисия с представители на българското Министерство на културата и хора от Европейската комисия ще определят българският град домакин. Същото ще се случи и в Италия. За настоящата 2013 год. градовете домакини са южното френско пристанище Марсилия и вторият по големина град в Словакия Кошице.
Остава да видим дали как ще приключи и това съревнование между двата черноморски града или както се казва в една народна поговорка "двама се карат трети печели", разбирай София. Предстои да видим. Да не забравяме, че Бургас сравнен с другите български кандидати е и исторически най младият град. Явно липсата на история ще трябва да заместим с ентусиазъм и свежи идеи. 
