Kато „най-разумната постъпка“ определиха местните управляващи отстъпването на 20-е декара безвъзмездно на партньора си, който щял да реализира амбициозен проект на терена. Изказването пред бургаски сайт направиха трима от замесените в случката - председателят на Общинския съвет в Бургас Костантин Луков, директорът на дирекция „Управление на общинската собственост“ Ташо Желев и директорът на дирекция „Правно-нормативно обслужване“ Златина Георгиева.
Тримата разказват надълго и нашироко пред електронното издание как са с вързани ръце, как хората преди тях им били завещали тази неизгодна сделка и как те нямат никаква вина за това. Те открито заявяват, че общината ще загуби ценния терен, на който трябваше да се строят спортни зали, небостъргачи и други мегапроекти, които останаха само на хартия.
Вместо обаче да потърси някакво решение на проблема, местната власт реши за пореден път да си измие ръцете, прехвърляйки отговорността на лошото наследство, което е получила. Тук обаче изниква един въпрос: защо гражданите на Бургас, които са пряко засегнати от зле скалъпената сделка, разбират за проблема чак сега, когато всичко изглежда необратимо? И дали „най-разумното“ в случая се припокрива с най-полезното и най-изгодното. Когато говорим за най-полезното и най-изгодното пък, трябва да питаме за кого? От подобни далавери винаги има печелещ и губещ. И докато от страната на губещите очевидно застават самите граждани, то страната на печелещите е неясна.
Нека видим фактите. Сделката е сключена през 2006 година с решение на общински съвет в Бургас. По това време Йоан Костадинов още е кмет, а сегашният градоначалник на Бургас е общински съветник. Така общината апортира своята земя срещу 65% собственост, а съвета на директорите става в състав от петима души. От тях двама са представители на общината от предишната власт. След встъпването на ГЕРБ в управление техните места са заети от Костантин Луков и Ташо Желев.
В последствие се включват още двама акционери, а капиталът нараства до 16 млн. лв. Така общината остава с пръст в уста, тъй като съотношението в съвета на директорите е 2 към 3.
След това по думите на двамата кмета сигнализирал ДАНС, откъдето общо-взето казали, че проблемът не ги засяга и че не е в тяхната юрисдикция. Така всичко се оставя на течението, а аргументът „другите са виновни“ е пазен за подходящия момент, когато положението стане напечено.
Е, положението стана напечено – общината ще загуби поредния терен, чиято съдба ще остане неясна, също като тази на ГУМ-а в центъра. Бургазлии за пореден път са пряко ощетени, и разбират за това, чак когато е свършило. В този случай едва ли могат очите им да бъдат замазани с аргументи, като гореспоменатия. Защото гражданите искат да бъде поета отговорност, а не да слушат извинения. А „най-разумното“ изглежда по-скоро безумно, колкото и да се опитват да ни убедят в обратното.
Автор: Велко Тасев
Вместо обаче да потърси някакво решение на проблема, местната власт реши за пореден път да си измие ръцете, прехвърляйки отговорността на лошото наследство, което е получила. Тук обаче изниква един въпрос: защо гражданите на Бургас, които са пряко засегнати от зле скалъпената сделка, разбират за проблема чак сега, когато всичко изглежда необратимо? И дали „най-разумното“ в случая се припокрива с най-полезното и най-изгодното. Когато говорим за най-полезното и най-изгодното пък, трябва да питаме за кого? От подобни далавери винаги има печелещ и губещ. И докато от страната на губещите очевидно застават самите граждани, то страната на печелещите е неясна.
Нека видим фактите. Сделката е сключена през 2006 година с решение на общински съвет в Бургас. По това време Йоан Костадинов още е кмет, а сегашният градоначалник на Бургас е общински съветник. Така общината апортира своята земя срещу 65% собственост, а съвета на директорите става в състав от петима души. От тях двама са представители на общината от предишната власт. След встъпването на ГЕРБ в управление техните места са заети от Костантин Луков и Ташо Желев.
В последствие се включват още двама акционери, а капиталът нараства до 16 млн. лв. Така общината остава с пръст в уста, тъй като съотношението в съвета на директорите е 2 към 3.
След това по думите на двамата кмета сигнализирал ДАНС, откъдето общо-взето казали, че проблемът не ги засяга и че не е в тяхната юрисдикция. Така всичко се оставя на течението, а аргументът „другите са виновни“ е пазен за подходящия момент, когато положението стане напечено.
Е, положението стана напечено – общината ще загуби поредния терен, чиято съдба ще остане неясна, също като тази на ГУМ-а в центъра. Бургазлии за пореден път са пряко ощетени, и разбират за това, чак когато е свършило. В този случай едва ли могат очите им да бъдат замазани с аргументи, като гореспоменатия. Защото гражданите искат да бъде поета отговорност, а не да слушат извинения. А „най-разумното“ изглежда по-скоро безумно, колкото и да се опитват да ни убедят в обратното.
Автор: Велко Тасев
