Разговор със самурай…истински самурай-втора част (снимки)

Казва се Вели Аслан. На 29 години е , от Бургас. Да, той наистина е самурай. И носи светлината със себе си. Истинско ХИКАРИ/от японски-светлина, просветление/. Знае много тайни за бойното изкуство Джу-джицу, духовно извисен, познава до съвършенство техниките  на гъвкавото умение и ги предава на учениците си. А  именно: -Учтивост е да уважаваш другите. -Смелост е да правиш това, което е справедливо. -Искреност е да изразяваш себе си, без да криеш своите мисли. -Честност е да държиш на думите си. -Скромност е да говориш за себе си без суетност. -Уважение, без уважение не може да има доверие. -Самоконтрол е да оставаш тих, когато гневът се надига. -Приятелството е най-чистото човешко чувство. -Бойното изкуство е букет от всички тези цветя. Порази ме местния патриотизъм, който носи в себе си. Преди малко повече от три години години зарязва всичко в София и се връща в родния Бургас. С идеята, че акто трябва да се развива и да прави нещо интересно- то нека да е тук, в този град. Завършил е Националната спортна академия ,  с профил – спортна педагогика и бойна и  приложна подготовка в МВР и армията.В момента е учител в немската гимназия’’Гьоте’’. От три години и половина  има клуб по  Джу-джицу ‘’Хикари’’.Президент е на   организация’’Световна Джу-джицу федерация’’. ЕТО ОБЕЩАНАТА ВТОРА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО. -А ти всичко това предаваш ли го на учениците в Немската гимназия”Гьоте”? -По смилаем начин, да. Говоря по-достъпно, за да ме разберат.Голяма част от децата ме разбират. Те  са много интелигентни. Няма лоши ученици, има лоши учители. -А ти от добрите учители ли си? -Това аз не мога да го кажа. Спазвам правилата, изисквам да се покриват нормативи. В очите на някои може би съм лош. Ако започна да ги правя нещата про-форма , може би ще съм добър за всички. -Имат ли двигателна култура нашите деца? -Децата ,които от малки се занимават с някакъв спорт-да. Но има и много зле. На 15-16 години не знаят как да вървят,  да не говорим как да бягат.  Родителите си мислят,  че часът по физическо възпитание  е свободния час, да си почиват децата. Не е така. Имал съм случаи, когато родителите вдигат скандали и идват с аргумента: ’’Каква е тази ниска оценка, детето ми не е инвалид!’’. Но моята идея е да им покажа, че за да искаш хубава оценка, просто трябва да се потрудиш и постараеш. -Ти си млад учител, получавал ли си неприлични предложения от ученички? -Не! Категорично. Така съм си поставил нещата в училище,  аз съм им кошмарът. Не давам повод и причина да правят това. Но пък са направили някакъв фен клуб./смее се/ -Коя жена може да те впечатли? -Тя вече ме е впечатлила една./смее се/ Казва се Гергана. Силната жена ме впечатлява. Жена , която не се спира пред нищо, жена , която знае какво иска. Няма никакви скрупули да покажа коя е ,  емоцията си. Жената,  с която съм по няколко пъти на ден ми казва колко много ме обича. Не се свени да си покаже чувствата и да покаже колко много означавам за нея.  Хората с високо ЕГО не са моя тип. -Ти преди малко ми сподели,  че си живял в София и там си имал всичко, за което може да мечтае един човек.  А защо се върна в Бургас? -Върнах се , защото видях, че животът , който водих там не  е моят. Реших ,че ако ще правя нещо,  че ако искам да се развивам и да се раздавам то искам да е за хората, които са тук,  в Бургас. Знаеш ли в София лесно можеш да се изгубиш, да изгубиш себе си. Върнах се по идея на моя учител шихан Камен Радев,  който ме посъветва да се занимавам с това тук в Бургас. Започнах от 0:0. Започнах от началото. Но аз отдавна не се притеснявам да започвам отначало. На това ме научи бойното изкуство. Няма как да няма как, нали разбирате. И още да държа на думата си. -Какво те демотивира? -Гледам да не се дразня на някои неща,  защото това ме разконцентрира  от целта, към която съм тръгнал. Иначе ме  демотитивира ленивостта на хората, фалша, лъжата. -Какво те радва? -Усмивките на хората.  Когато видя, че ми благодарят и когато видя моите ученици да постигнат нещо. Никога не съм правил така,  че да чакам отплата. Но когато ми благодарят,  това ме радва много. -За какво си харчиш парите? -Предимно,  за да си почивам. Не съм меркантилен тип,  мога с две,  мога и с двеста. Харча си парите, например да помагам на родителите си и се радвам, че мога да го правя. -Предавали ли са те? -Да, много пъти. Това ме направи по-силен. Когато те предадат много близки хора. Започваш да си задаваш въпроси: ’’Защо, къде сгреших?’’ Но така човек зацикля. Решил съм да правя нещата както аз ги усещам и разбирам , пък да става каквото ще. Дори и да има предателства. Аз знам,че съм дал всичко от себе си. - За какво мечтаеш? -Мечтая един ден хората в България да живеят щастливо и спокойно. А иначе в личен план- да се усъвършенствам духовно . Мечтая си все повече хора да се докоснат до това бойно изкуство. Искам дори това бойно изкуство да влезе в образователната система. Започнал съм да правя крачки в тази посока. Но знам,че това се решава отгоре. За сега искам да го направя на местно, локално ниво.  И се научих ,че по –добре начело в село, отколкото последен в града. Тук ми е силата, в Бургас. -Какво ще ни пожелаеш? -Пожелавам Ви да бъдете максимално обективни.  Да показвате истинската и позитивната страна. Стига вече с тия негативни и лоши новини. Трябва да се показват красивите неща. Животът не е само черно. В Бургас има много стойностни хора и трябва да се наблегне на тях. Нека се види, че има надежда и има красиво. Бургас е град на много таланти-артисти, певци, спортисти.  И трябва да се показват тези неща. -Благодаря ти и ми беше много приятно да разговарям с един самурай. -И на мен ми беше изключително приятно. Веднага след разговора Вели започна поредната тренировка, на Централния плаж в Бургас. Нито дъждът, нито лошото време  уплашиха както него, така и учениците му, решили категорично да се самоусъвършенстват.   [gallery ids="77300,77299,77296,77295,77294,77292,77291,77290,77285,77286,77287,77288,77289"]