Казва се Вели Аслан. На 29 години е , от Бургас. Да, той наистина е самурай. И носи светлината със себе си. Истинско ХИКАРИ/от японски-светлина, просветление/. Знае много тайни за бойното изкуство Джу-джицу, духовно извисен, познава до съвършенство техниките на гъвкавото умение и ги предава на учениците си. А именно:
-Учтивост е да уважаваш другите.
-Смелост е да правиш това, което е справедливо.
-Искреност е да изразяваш себе си, без да криеш своите мисли.
-Честност е да държиш на думите си.
-Скромност е да говориш за себе си без суетност.
-Уважение, без уважение не може да има доверие.
-Самоконтрол е да оставаш тих, когато гневът се надига.
-Приятелството е най-чистото човешко чувство.
-Бойното изкуство е букет от всички тези цветя.
Порази ме местния патриотизъм, който носи в себе си. Преди малко повече от три години години зарязва всичко в София и се връща в родния Бургас. С идеята, че акто трябва да се развива и да прави нещо интересно- то нека да е тук, в този град.
Завършил е Националната спортна академия , с профил – спортна педагогика и бойна и приложна подготовка в МВР и армията.В момента е учител в немската гимназия’’Гьоте’’. От три години и половина има клуб по Джу-джицу ‘’Хикари’’.Президент е на организация’’Световна Джу-джицу федерация’’.
ЕТО ОБЕЩАНАТА ВТОРА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО.
-А ти всичко това предаваш ли го на учениците в Немската гимназия”Гьоте”?
-По смилаем начин, да. Говоря по-достъпно, за да ме разберат.Голяма част от децата ме разбират. Те са много интелигентни. Няма лоши ученици, има лоши учители.
-А ти от добрите учители ли си?
-Това аз не мога да го кажа. Спазвам правилата, изисквам да се покриват нормативи. В очите на някои може би съм лош. Ако започна да ги правя нещата про-форма , може би ще съм добър за всички.
-Имат ли двигателна култура нашите деца?
-Децата ,които от малки се занимават с някакъв спорт-да. Но има и много зле. На 15-16 години не знаят как да вървят, да не говорим как да бягат. Родителите си мислят, че часът по физическо възпитание е свободния час, да си почиват децата. Не е така. Имал съм случаи, когато родителите вдигат скандали и идват с аргумента: ’’Каква е тази ниска оценка, детето ми не е инвалид!’’. Но моята идея е да им покажа, че за да искаш хубава оценка, просто трябва да се потрудиш и постараеш.
-Ти си млад учител, получавал ли си неприлични предложения от ученички?
-Не! Категорично. Така съм си поставил нещата в училище, аз съм им кошмарът. Не давам повод и причина да правят това. Но пък са направили някакъв фен клуб./смее се/
-Коя жена може да те впечатли?
-Тя вече ме е впечатлила една./смее се/ Казва се Гергана. Силната жена ме впечатлява. Жена , която не се спира пред нищо, жена , която знае какво иска. Няма никакви скрупули да покажа коя е , емоцията си. Жената, с която съм по няколко пъти на ден ми казва колко много ме обича. Не се свени да си покаже чувствата и да покаже колко много означавам за нея. Хората с високо ЕГО не са моя тип.
-Ти преди малко ми сподели, че си живял в София и там си имал всичко, за което може да мечтае един човек. А защо се върна в Бургас?
-Върнах се , защото видях, че животът , който водих там не е моят. Реших ,че ако ще правя нещо, че ако искам да се развивам и да се раздавам то искам да е за хората, които са тук, в Бургас. Знаеш ли в София лесно можеш да се изгубиш, да изгубиш себе си. Върнах се по идея на моя учител шихан Камен Радев, който ме посъветва да се занимавам с това тук в Бургас. Започнах от 0:0. Започнах от началото. Но аз отдавна не се притеснявам да започвам отначало. На това ме научи бойното изкуство. Няма как да няма как, нали разбирате. И още да държа на думата си.
-Какво те демотивира?
-Гледам да не се дразня на някои неща, защото това ме разконцентрира от целта, към която съм тръгнал. Иначе ме демотитивира ленивостта на хората, фалша, лъжата.
-Какво те радва?
-Усмивките на хората. Когато видя, че ми благодарят и когато видя моите ученици да постигнат нещо. Никога не съм правил така, че да чакам отплата. Но когато ми благодарят, това ме радва много.
-За какво си харчиш парите?
-Предимно, за да си почивам. Не съм меркантилен тип, мога с две, мога и с двеста. Харча си парите, например да помагам на родителите си и се радвам, че мога да го правя.
-Предавали ли са те?
-Да, много пъти. Това ме направи по-силен. Когато те предадат много близки хора. Започваш да си задаваш въпроси: ’’Защо, къде сгреших?’’ Но така човек зацикля. Решил съм да правя нещата както аз ги усещам и разбирам , пък да става каквото ще. Дори и да има предателства. Аз знам,че съм дал всичко от себе си.
- За какво мечтаеш?
-Мечтая един ден хората в България да живеят щастливо и спокойно. А иначе в личен план- да се усъвършенствам духовно . Мечтая си все повече хора да се докоснат до това бойно изкуство. Искам дори това бойно изкуство да влезе в образователната система. Започнал съм да правя крачки в тази посока. Но знам,че това се решава отгоре. За сега искам да го направя на местно, локално ниво. И се научих ,че по –добре начело в село, отколкото последен в града. Тук ми е силата, в Бургас.
-Какво ще ни пожелаеш?
-Пожелавам Ви да бъдете максимално обективни. Да показвате истинската и позитивната страна. Стига вече с тия негативни и лоши новини. Трябва да се показват красивите неща. Животът не е само черно. В Бургас има много стойностни хора и трябва да се наблегне на тях. Нека се види, че има надежда и има красиво. Бургас е град на много таланти-артисти, певци, спортисти. И трябва да се показват тези неща.
-Благодаря ти и ми беше много приятно да разговарям с един самурай.
-И на мен ми беше изключително приятно.
Веднага след разговора Вели започна поредната тренировка, на Централния плаж в Бургас. Нито дъждът, нито лошото време уплашиха както него, така и учениците му, решили категорично да се самоусъвършенстват.
[gallery ids="77300,77299,77296,77295,77294,77292,77291,77290,77285,77286,77287,77288,77289"] Разговор със самурай…истински самурай-втора част (снимки)
Казва се Вели Аслан. На 29 години е , от Бургас. Да, той наистина е самурай. И носи светлината със себе си. Истинско ХИКАРИ/от японски-светлина, просветление/. Знае много тайни за бойното изкуство Джу-джицу, духовно извисен, познава до съвършенство техниките на гъвкавото умение и ги предава на учениците си. А именно:
-Учтивост е да уважаваш другите.
-Смелост е да правиш това, което е справедливо.
-Искреност е да изразяваш себе си, без да криеш своите мисли.
-Честност е да държиш на думите си.
-Скромност е да говориш за себе си без суетност.
-Уважение, без уважение не може да има доверие.
-Самоконтрол е да оставаш тих, когато гневът се надига.
-Приятелството е най-чистото човешко чувство.
-Бойното изкуство е букет от всички тези цветя.
Порази ме местния патриотизъм, който носи в себе си. Преди малко повече от три години години зарязва всичко в София и се връща в родния Бургас. С идеята, че акто трябва да се развива и да прави нещо интересно- то нека да е тук, в този град.
Завършил е Националната спортна академия , с профил – спортна педагогика и бойна и приложна подготовка в МВР и армията.В момента е учител в немската гимназия’’Гьоте’’. От три години и половина има клуб по Джу-джицу ‘’Хикари’’.Президент е на организация’’Световна Джу-джицу федерация’’.
ЕТО ОБЕЩАНАТА ВТОРА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО.
-А ти всичко това предаваш ли го на учениците в Немската гимназия”Гьоте”?
-По смилаем начин, да. Говоря по-достъпно, за да ме разберат.Голяма част от децата ме разбират. Те са много интелигентни. Няма лоши ученици, има лоши учители.
-А ти от добрите учители ли си?
-Това аз не мога да го кажа. Спазвам правилата, изисквам да се покриват нормативи. В очите на някои може би съм лош. Ако започна да ги правя нещата про-форма , може би ще съм добър за всички.
-Имат ли двигателна култура нашите деца?
-Децата ,които от малки се занимават с някакъв спорт-да. Но има и много зле. На 15-16 години не знаят как да вървят, да не говорим как да бягат. Родителите си мислят, че часът по физическо възпитание е свободния час, да си почиват децата. Не е така. Имал съм случаи, когато родителите вдигат скандали и идват с аргумента: ’’Каква е тази ниска оценка, детето ми не е инвалид!’’. Но моята идея е да им покажа, че за да искаш хубава оценка, просто трябва да се потрудиш и постараеш.
-Ти си млад учител, получавал ли си неприлични предложения от ученички?
-Не! Категорично. Така съм си поставил нещата в училище, аз съм им кошмарът. Не давам повод и причина да правят това. Но пък са направили някакъв фен клуб./смее се/
-Коя жена може да те впечатли?
-Тя вече ме е впечатлила една./смее се/ Казва се Гергана. Силната жена ме впечатлява. Жена , която не се спира пред нищо, жена , която знае какво иска. Няма никакви скрупули да покажа коя е , емоцията си. Жената, с която съм по няколко пъти на ден ми казва колко много ме обича. Не се свени да си покаже чувствата и да покаже колко много означавам за нея. Хората с високо ЕГО не са моя тип.
-Ти преди малко ми сподели, че си живял в София и там си имал всичко, за което може да мечтае един човек. А защо се върна в Бургас?
-Върнах се , защото видях, че животът , който водих там не е моят. Реших ,че ако ще правя нещо, че ако искам да се развивам и да се раздавам то искам да е за хората, които са тук, в Бургас. Знаеш ли в София лесно можеш да се изгубиш, да изгубиш себе си. Върнах се по идея на моя учител шихан Камен Радев, който ме посъветва да се занимавам с това тук в Бургас. Започнах от 0:0. Започнах от началото. Но аз отдавна не се притеснявам да започвам отначало. На това ме научи бойното изкуство. Няма как да няма как, нали разбирате. И още да държа на думата си.
-Какво те демотивира?
-Гледам да не се дразня на някои неща, защото това ме разконцентрира от целта, към която съм тръгнал. Иначе ме демотитивира ленивостта на хората, фалша, лъжата.
-Какво те радва?
-Усмивките на хората. Когато видя, че ми благодарят и когато видя моите ученици да постигнат нещо. Никога не съм правил така, че да чакам отплата. Но когато ми благодарят, това ме радва много.
-За какво си харчиш парите?
-Предимно, за да си почивам. Не съм меркантилен тип, мога с две, мога и с двеста. Харча си парите, например да помагам на родителите си и се радвам, че мога да го правя.
-Предавали ли са те?
-Да, много пъти. Това ме направи по-силен. Когато те предадат много близки хора. Започваш да си задаваш въпроси: ’’Защо, къде сгреших?’’ Но така човек зацикля. Решил съм да правя нещата както аз ги усещам и разбирам , пък да става каквото ще. Дори и да има предателства. Аз знам,че съм дал всичко от себе си.
- За какво мечтаеш?
-Мечтая един ден хората в България да живеят щастливо и спокойно. А иначе в личен план- да се усъвършенствам духовно . Мечтая си все повече хора да се докоснат до това бойно изкуство. Искам дори това бойно изкуство да влезе в образователната система. Започнал съм да правя крачки в тази посока. Но знам,че това се решава отгоре. За сега искам да го направя на местно, локално ниво. И се научих ,че по –добре начело в село, отколкото последен в града. Тук ми е силата, в Бургас.
-Какво ще ни пожелаеш?
-Пожелавам Ви да бъдете максимално обективни. Да показвате истинската и позитивната страна. Стига вече с тия негативни и лоши новини. Трябва да се показват красивите неща. Животът не е само черно. В Бургас има много стойностни хора и трябва да се наблегне на тях. Нека се види, че има надежда и има красиво. Бургас е град на много таланти-артисти, певци, спортисти. И трябва да се показват тези неща.
-Благодаря ти и ми беше много приятно да разговарям с един самурай.
-И на мен ми беше изключително приятно.
Веднага след разговора Вели започна поредната тренировка, на Централния плаж в Бургас. Нито дъждът, нито лошото време уплашиха както него, така и учениците му, решили категорично да се самоусъвършенстват.
[gallery ids="77300,77299,77296,77295,77294,77292,77291,77290,77285,77286,77287,77288,77289"] 
