Кметът на Бургас Димитър Николов рядко влиза в ролята на оплакващ се градоначалник. Този път обаче тонът му беше открито критичен. В интервю за предаването „На фокус“ по Канал 0 той посочи два конкретни примера, в които по думите му Бургас е бил реално възпрепятстван в развитието си – ключов инфраструктурен проект и разширяването на университетската мрежа в града.
Първият проблем е т.нар. Южна пътна дъга – стратегически проект за обход през южната част на езеро Вая. Към момента реализацията му е силно забавена. Общината е направила всичко възможно със собствен ресурс, но това вече не е достатъчно.
Николов беше ясен: проектът има национално и дори международно значение, тъй като обслужва направленията към граничните пунктове Малко Търново и Елхово. Подкрепа от централната власт е била обещана, но на практика такава липсва. Допълнително връщането на държавния бюджет за 2026 г. поставя още препятствия, а екологичните жалби, по думите му, превръщат темата в дълга и болезнена сага.
Заради това в Общината вече се обсъждат алтернативни варианти, макар основната локация за Южния обход да остава трасето покрай Меден рудник и бъдещата индустриална зона. Николов напомни, че северният и западният обход са доказали ефекта от подобни проекти – ползите не са само за Бургас, а за транспортната система на цялата страна.
Вторият пример е свързан с висшето образование и там, по думите на кмета, става дума за откровен саботаж, продължил с години. Той припомни битката за разкриването на Медицинския факултет – процес, който е отнел близо десетилетие повече от необходимото.
Факултетът работи вече шеста година, но е можел да съществува много по-рано. Според Николов, въпреки всички доказателства, че Бургас е естественото място за такова академично звено към държавния университет, предизвикателствата са били непрекъснати и често необясними. Сега градът се готви за следващата стъпка – факултет по фармация и по дентална медицина. И макар да има съгласие на държавно ниво, кметът не крие, че очаква нови трудности.
Въпреки всичко Николов подчерта, че именно тези сблъсъци правят Бургас по-устойчив и по-боеспособен град. В равносметката си за 2025 г. той обърна внимание и на една по-различна, но показателна тенденция – засиления интерес към лодките и морския туризъм.
По думите му Бургас все по-често бива сравняван с Венеция, макар и по свой начин. Там гондолите се движат по канали, а тук – лодките излизат директно в морето. Интересът е както за риболов, така и за разходки, романтика и туристически преживявания, което ясно се вижда при откриването на всяка нова лодкостоянка.
В Бургаския залив вече има реални туристически „магнити“, които привличат хора и създават нов облик на града. А това, по думите на кмета, е един от малкото сигурни знаци, че въпреки всички спирачки, Бургас продължава напред.
