Писателят Николай Фенерски представи в Бургас новата си книга „Не казвай на майка си”. Като подзаглавие авторът е написал „Роман в разкази”, защото историите му са свързани помежду си, имат общи герои и могат да се четат като цялостно произведение.
Провокативното заглавие в императивна форма „Не казвай на майка си” няма заповеднически тон към читателите. „То е реплика на един от героите към друг. Майките не бива да бъдат тревожени. Когато ни се случи нещо, когато човек живее на пълни обороти, когато животът ни поднася какви ли не изненади, не трябва да тревожим задължително родителите си”, обясни за e-Burgas авторът.
Историите в книгата са разказани от 1 лице единствено число. Затова на моменти читателят има усещането, че героят и авторът се препокриват.
Лирическият Аз тръгва на пътешествие, среща се с различни хора, събира различни впечатления и въз основа на това се изгражда мирогледът му. Това обаче не са истории за вътрешния свят на героя, макар че на моменти авторът препраща към дебрите на човешкото съзнание.
И макар да пише основно в "аз" форма, не всички разкази на Николай Фенерски са автобиографични. „На много места има фантазия, на някои дори фантастика и сюрреализъм, но има и много неща, които са лично преживяни”, обяснява авторът.
Действието в „Не казвай на майка си” се развива динамично. Подобно усещане се създава още от самата корица – бягащо момче. „Това момче е главният герой в сянка. В едно бягащо дете има толкова много енергия, колкото в цяла атомна бомба”, казва Фенерски. И допълва, че в разказите се е опитал да вплете ценностите, в които самият той вярва още от ранна възраст – семейство, приятелство... „Опитал съм се да покажа, че на живота може да се гледа от веселата страна, независимо колко лоши неща ни се случват”, завършва авторът. 
Писателят Николай Фенерски представи в Бургас новата си книга „Не казвай на майка си”. Като подзаглавие авторът е написал „Роман в разкази”, защото историите му са свързани помежду си, имат общи герои и могат да се четат като цялостно произведение.
Провокативното заглавие в императивна форма „Не казвай на майка си” няма заповеднически тон към читателите. „То е реплика на един от героите към друг. Майките не бива да бъдат тревожени. Когато ни се случи нещо, когато човек живее на пълни обороти, когато животът ни поднася какви ли не изненади, не трябва да тревожим задължително родителите си”, обясни за e-Burgas авторът.
Историите в книгата са разказани от 1 лице единствено число. Затова на моменти читателят има усещането, че героят и авторът се препокриват.
Лирическият Аз тръгва на пътешествие, среща се с различни хора, събира различни впечатления и въз основа на това се изгражда мирогледът му. Това обаче не са истории за вътрешния свят на героя, макар че на моменти авторът препраща към дебрите на човешкото съзнание.
И макар да пише основно в "аз" форма, не всички разкази на Николай Фенерски са автобиографични. „На много места има фантазия, на някои дори фантастика и сюрреализъм, но има и много неща, които са лично преживяни”, обяснява авторът.
Действието в „Не казвай на майка си” се развива динамично. Подобно усещане се създава още от самата корица – бягащо момче. „Това момче е главният герой в сянка. В едно бягащо дете има толкова много енергия, колкото в цяла атомна бомба”, казва Фенерски. И допълва, че в разказите се е опитал да вплете ценностите, в които самият той вярва още от ранна възраст – семейство, приятелство... „Опитал съм се да покажа, че на живота може да се гледа от веселата страна, независимо колко лоши неща ни се случват”, завършва авторът. 
