Очакват се масови протести на 17 и 18, свързани с въвеждането на еврото. Но за разлика от внушенията, които вече започнаха да се въртят, това не са протести „срещу еврото“. Това са протести срещу начина, по който се опитват да го въведат – набързо, без ред, без защита за хората и без работеща държава.
Хората, които ще излязат на улицата, не отричат еврото като валута и не отричат европейския път на България. Искането е едно и е напълно разумно: въвеждането да стане при ясни критерии, по правила и при реална готовност на държавата, а не в условията на политически разпад и институционален вакуум.
Основното искане е отлагане. Не отказ, а отлагане. Причината е проста – в момента България няма стабилно правителство, няма дългосрочна икономическа политика и няма механизми, които да предпазят хората от шоково поскъпване. Предишното управление пропусна точно това – да подготви пазара, контролните органи и социалните буфери.
Протестиращите настояват първо да има редовно и стабилно правителство с ясен мандат. След това – въвеждане на мораториум или строги регулаторни мерки върху основните цени: храни, горива, лекарства, услуги от първа необходимост. Не защото пазарът не трябва да работи, а защото в преходни моменти без контрол се стига до спекула, а цената винаги я плащат хората.
Искането е логично: първо държавата да си свърши работата. Да изгради контрол, да наложи правила, да защити доходите. И чак тогава да въведе еврото по начин, който не превръща прехода в социален шок. Това не беше направено от предишното правителство, а сега последствията се опитват да бъдат прехвърлени върху обществото.
Протестите на 17 и 18 не са антиевропейски. Те са протест срещу управленска некадърност, бързане без план и прехвърляне на риска върху хората. Посланието е ясно: не сме против еврото, против сме хаоса. Искаме въвеждане както трябва, а не както ни го пробутват.
