Откриха скелети на преболедували сифилис
Успешен археологически сезон отчетоха изследователите на Козарева могила в Каблешково. Ръководителят на разкопките доц. д-р П. Георгиева и заместник-ръководителите М. Попова и В. Данов, заедно със студенти от Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски” попаднаха на много интересни открития, свързани с бита и ритуалите през елинистическия и енеолитния период.
В близост до могилата е издигнат землен вал /укрепително съоръжение/, което е надграждано през различните епохи. Находките, намерени в него са от праисторията / енеолит и ранна бронзова епоха/ и античността – елинистическата епоха.
Проучванията в централната част на селищната могила разкриха южните части на две големи частично вкопани сгради от горелия късно- енеолитен хоризонт. В тях са намерени няколко цели керамични съда с различни размери - оръдия от кремък и огладен камък, керамични модели на масички с нарисувани очи и фрагменти от антропоморфна пластика. В една от сградите е открито изключително интересно съоръжение изградено от вертикално подредени пръти, привързани с въжета или пръчки и дебело обмазани с глина. В него са били поставени няколко керамични съда и две каменни чукалки. Предполага се, че съоръжението е било свързано с производството на съдове. В малкия по площ запазен участък от ранната бронзова епоха е открито обмазано с глина огнище, изградено на подложка от чакъл. Непосредствено под него са открити два големи керамични съда – плацина и амфоровиден съд от късния неолит.
До много интересни открития стигнаха археолозите и при разкопките край некропола. Те откриха единадесет гроба четири, от които антични / III в. преди Хр./ и седем енеолитни / V хил. преди Хр./. Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис, но при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап, което дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха. При погребания в един от тези гробове е установена силна деформация при единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото нивото на медицината. Друга любопитна и рядка находка е откритата в устата на един от погребаните - дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.
През тази година за първи път, освен гробове от късния енеолит бяха открити два гроба на деца от ранния енеолит /първата половина на петото хилядолетие пр. Хр/. На практика некрополът при Козарева могила е единственият намерен досега некропол от времето на енеолита в района на Тракия и началото на проучването на гробове от ранния енеолит (по-стари с няколкостотин години от досега откритите) го прави още по-интересен и важен.
Сред проучените гробове от късния енеолит нова интересна информация за обредите от тази епоха дава друг от гробовете. Погребаният там е бил положен свит настрани. След вдигането на костите, при вдигането на фрагментирания череп се установи, че част от черепните кости от лявата страна липсват. Те са открити, погребани в друга по-малка яма. Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети - рондели, открити в селището. Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост. Това са първите такива находки от България, но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век. Един от проблемите на изучаването им е откъде са вземани черепите, от които са направени. Находката от този гроб дава нова информация в тази насока. Не е ясно дали отделянето на част от черепа е било легално публично действие, част от древен ритуал, или е направено нелегално, скоро след погребението, но за първи път има едновременно черепна кост, от която са вземани части за амулет и целият индивид погребан до нея.
По време на разкопките бе направено кратко представяне на обекта и част от находките от него пред децата от детската школа по изкуства към читалището в гр. Каблешково. През октомври 2013 г. резултатите от проучването през последната година бяха докладвани на международната конференция по археология “Понтика”, проведена в гр. Констанца – Румъния.
Успешен археологически сезон отчетоха изследователите на Козарева могила в Каблешково. Ръководителят на разкопките доц. д-р П. Георгиева и заместник-ръководителите М. Попова и В. Данов, заедно със студенти от Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски” попаднаха на много интересни открития, свързани с бита и ритуалите през елинистическия и енеолитния период.
В близост до могилата е издигнат землен вал /укрепително съоръжение/, което е надграждано през различните епохи. Находките, намерени в него са от праисторията / енеолит и ранна бронзова епоха/ и античността – елинистическата епоха.
Проучванията в централната част на селищната могила разкриха южните части на две големи частично вкопани сгради от горелия късно- енеолитен хоризонт. В тях са намерени няколко цели керамични съда с различни размери - оръдия от кремък и огладен камък, керамични модели на масички с нарисувани очи и фрагменти от антропоморфна пластика. В една от сградите е открито изключително интересно съоръжение изградено от вертикално подредени пръти, привързани с въжета или пръчки и дебело обмазани с глина. В него са били поставени няколко керамични съда и две каменни чукалки. Предполага се, че съоръжението е било свързано с производството на съдове. В малкия по площ запазен участък от ранната бронзова епоха е открито обмазано с глина огнище, изградено на подложка от чакъл. Непосредствено под него са открити два големи керамични съда – плацина и амфоровиден съд от късния неолит.
До много интересни открития стигнаха археолозите и при разкопките край некропола. Те откриха единадесет гроба четири, от които антични / III в. преди Хр./ и седем енеолитни / V хил. преди Хр./. Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис, но при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап, което дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха. При погребания в един от тези гробове е установена силна деформация при единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото нивото на медицината. Друга любопитна и рядка находка е откритата в устата на един от погребаните - дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.
През тази година за първи път, освен гробове от късния енеолит бяха открити два гроба на деца от ранния енеолит /първата половина на петото хилядолетие пр. Хр/. На практика некрополът при Козарева могила е единственият намерен досега некропол от времето на енеолита в района на Тракия и началото на проучването на гробове от ранния енеолит (по-стари с няколкостотин години от досега откритите) го прави още по-интересен и важен.
Сред проучените гробове от късния енеолит нова интересна информация за обредите от тази епоха дава друг от гробовете. Погребаният там е бил положен свит настрани. След вдигането на костите, при вдигането на фрагментирания череп се установи, че част от черепните кости от лявата страна липсват. Те са открити, погребани в друга по-малка яма. Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети - рондели, открити в селището. Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост. Това са първите такива находки от България, но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век. Един от проблемите на изучаването им е откъде са вземани черепите, от които са направени. Находката от този гроб дава нова информация в тази насока. Не е ясно дали отделянето на част от черепа е било легално публично действие, част от древен ритуал, или е направено нелегално, скоро след погребението, но за първи път има едновременно черепна кост, от която са вземани части за амулет и целият индивид погребан до нея.
По време на разкопките бе направено кратко представяне на обекта и част от находките от него пред децата от детската школа по изкуства към читалището в гр. Каблешково. През октомври 2013 г. резултатите от проучването през последната година бяха докладвани на международната конференция по археология “Понтика”, проведена в гр. Констанца – Румъния. 
