На днешния ден почива Радой Ралин

На днешния ден почива Радой Ралин - E-Burgas.com
[caption id="attachment_69707" align="aligncenter" width="416"]снимка: zaman.bg снимка: zaman.bg[/caption] Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е български писател, поет, сатирик и дисидент. Радой Ралин е българският поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата. По време на тоталитарната система в България, поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“ Радой Ралин е роден в град Сливен на 23 април 1922 г. Правнук е наТаньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена. Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г.,след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно, комунистическата Държавна сигурност ще го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“. През юли-септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944-45). Редактор (1945-46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“. Един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946-49 г. е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952-61 – във в. „Стършел“, 1961-63 – във в. „Литературни новини“, 1961-63 – в Студията за игрални филми, 1964-66 – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), във в. „Литературен фронт“ (1987–90). От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“. Радой Ралин почива на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“ срещу хотел „Плиска“ в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптора на Радой Ралин, дело на приятеля и твореца Георги Чапкънов. Фигурата е с разперени ръце и открити длани, с което изразява „щедрост на откровенията“ и сякаш казва „Спрете се...“ на отсрещния „Голиат“ (луксозната бизнес сграда отвъд булеварда). На другата сутрин, след откриването на паметника, при букетите се появява лист с надпис: „Радой Ралин – будната съвест на народа, при комунистическото Мракобесие“. Често, минаващите покрай скулптората младежи си правят „Здрасти“, като допират ръце, защото тя е в естествен ръст, стъпила (без всякакви постаменти) директно на плочника .На Радой Ралин е именуван връх на остров Ливингстън: 62°38?33? ю. ш. 60°01?25? з. д. За първи път печата стихотворение през 1931 г. в детския в. „Изгрев“ (Сливен), първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 г. във в. „Бургаски фар“. Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти Чушки“, изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе („Кадровикът Теофраст“). Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото и? богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство. Превеждан е на 27 езика (включително и китайски). Източник: bg.wikipedia
Коментари

Още от последните новини

Спорт
На днешния ден почива Радой Ралин - E-Burgas.com

Регата 24 Май