Автор: Татяна БАЙКУШЕВА
Станало отдавна. Край Созопол. Но до днес никой не е обърнал особено внимание на случая от преди шест години. Който, ще се убедите, не може да бъде подминат и забравен. Помнят го малцина от жителите на морския град. И го преразказват като пример за проява на смелост и на мъжество.
Главният герой в тази история е моряк от Созопол и се казва Николай Брусалиев. Самият той не обича да се връща към датата единадесети август 2012 година. Тогава, в ранната лятна утрин, излязъл с лодката си в морето, заедно със своя зет. И с техен приятел, който бил придружен от малкия си син. Отплавали към остров "Свети Иван" за кратка разходка. Дъщерята на Николай била рожденичка и вечерта ги чакало хубаво семейно тържество.
Денят бил прекрасен. Морето-като езеро, вълните едва докосвали брега.
Акостирали на малкия кей за пикник на остров "Свети Иван". Но докато се наслаждавали на красивата гледка, в далечината, недалеч от мидените полета, видели да се обръща една лодка.
Николай и зет му не се поколебали нито за миг и веднага се отправали устемено към мястото на корабокрушението. Когато стигнали до плавателния съд, открили четирима души-двама мъже и две малки деца - на около три и на около пет години.
Лодката била цялата обрасла с миди и ракушка. В опитите си да се задържат върху нея, децата били издрали телцата си. Били много изплашени. Малкият плавателен съд бързо потънал на дъното на морето.
"Взехме на борда при нас, разбира се, първо дечицата. После изтеглихме и двамата мъже. Всички бяха със спасителни жилетки и това много им помогна", спомня си Николай. Единият от корабокрушенците бил целия оплетен в риболовни влакна.
Николай Брусалиев запалил двигателя на своята лодка и по най-бързия начин стигнали до Созопол. Помогнали на злоолучните пътешественици да се обадят на своите близки. Дали им мобилните си телефони, защото техните потълани с лодката. Изчакали съпругата на единия от двамата да дойде и да ги вземе. И вече по-спокойни за съдбата им, побързали да се върнат на острова, за да вземат от там своите близки. Които пък били принудени да останат там и да изчакат края на спасителната операция.
С това обаче премеждията за този ден не приключили.
Защото докато реализират успешната акция, времето се влошило. Излязъл вятър. Откъм Поморие се задавала буря.
"Виждах, че започва да става опасно. Но бях уверен, че ще успея бързо да стигна до острова и да взема нашите хора. Трябваше ми съвсем малко време", разказва Николай, който безброй пъти е преминавал разстоянието от континента до "Свети Иван".
Така и станало. Стигнал безпроблемно, взел мъжа и детето и тръгнали през вълните обратно към града.
"Трябваха ми броени минути, за да се прибера в пристанището", споделя Николай.
В този момент обаче, на известно разстояние преминала яхтата "Олимп". С няколко студенти на борда й. Вълнението вече било сериозно, а се виждало, че плавателният съд става неуправляем в ръцете на младите ветроходци. На борда били поне четирима души. Николай със своята лодка се върнал от пътя си, за да помага.
Студентите били придружени от негов познат от Созопол, който извикал: " Хвърли ни въже, за да ни изтеглиш! "
Николай, зет му и техния приятел опитали какво ли не, за да окажат помощ. Но буратя вече била страшна.
При един по-силен порив, вятърът метнал яхтата върху крайбрежен рив. И въните се стоварвали върху нея със страшна сила.
Нищо друго не оставало за Николай и близките му, освен да помогнат на хората да стигнат до острова. Яхтата бързо била изпотрошена от стихията и потънала недалеч от кея, срещу полуостров "Червенка". Всички обаче успели да я напуснат навреме и да се изкачат на спесителния браг.
Заедно с поредните корабокрушенци на "Свети Иван" отново се оказал и Николай. Със своя малък екипаж. За щастие всички били невредими.
После събитията протекли в по-спокоен порядък. Дошъл мощен спасителен катер, който отвел корабокрушенците. А по-късно и близките на Николай. Той самият обаче отказал да се върне в Созопол и да остави лодката си в бурята. Знаел, че направи ли го, повече няма да я види.
"Вързах лодката, но вълните я блъскаха непрестанно, заливаха я", спомня си Николай.
За това, мокър до кости, без връзка с близките си, тъй като телефонът му се намокрил и бил повреден, той останал на кея през цялата нощ. Укрепвал лодката си, изпомпвал водата от нея, за да не потъне. И успял да я запази.
На сутринта при него дошъл фаропазачът-единственият денонощен обитател на острова. Попитал с какво да помогне. Николай помолил за няколко стари гуми, ако се намират. Едва след като фаропазачът изпълнил молбата му и двамата заедно обезопасили малкия плавателен съд, усетил страшната умора. Отишъл в сградата на морския фар. Излил чаша чай, изсушил се, починал си.
През това време и буратя утихнала. След ден верни другари от Созопол дошли и му помогнали да изтегли лодката си до пристанището. Тя била пробита, но в добро общо състояние.
"Това, което ми се случи, беше едно житейско препятствие. Не го наричайте геройство. Не съм герой! Всеки на мое място би постъпил така. И ако има възможност, да помогне на хора, изпаднали в беда!", категоричен е Николай.
За неговите съграждани не е учудващо, че именно той е преживял такова тежко премеждие. И то с благоприятен завършек за всички участници в него. Защото го познават като човек доблестен и верен на своите принципи.
Николай Брусалиев е отраснал в Стария Созопол. От верандата на къщата, където живее, се открива една от най-красивите в града гледки към остров Свети Иван.
Негов близък приятел разказа, че Николай от дете мечтаел да стане моряк. Фантазията му се развихряла, когато четяли книги за големи пътешественици и далечни земи.
И разказа забавната случка за това как съвсем малък, невръстният мечтател отмъкнал дървеното корито за пране на баба си, взел за гребло дълга кухненска лопата и с импровизираната лодка направил своето първо крайбрежно плаване. По-късно, вече като юноша, изградил своя истинска лодка. С която често предприемали много смели за възрастта си експедиции.
После Николай Брусалиев постъпил на служба като моряк, а след това станал корабен електрончик на траулерите в "Океански риболов".
Сега вече Николай рядко влиза в морето. Има свой автосервиз в Созопол. Той и екипът му се славят като едни от най-добрите в своята работа. А любимата лодка "Nica", с която спасил осем души за един ден, е на почетно място пред автосервиза. Но малцина от тези, които преминават край нея, знаят каква е нейната славна история.
Моряк от Созопол, спасил осем души за ден: "Не съм герой! Всеки на мое място би постъпил така!"
