Повече от месец на морски плаж „Бургас – север“ се извършват изкопни дейности, които засягат не само плажната ивица, но и прибойната зона. Това се вижда ясно от терена и от публикуваните снимки. Изкопът навлиза в плитката част на морето, а пясъчен субстрат е отнет директно от морската акватория.
По публично разпространена информация РИОСВ – Бургас е издала предписание на концесионера за възстановяване на ландшафта на бреговата ивица. В същата информация се посочва, че концесионерът е уведомил инспекцията за дейности по отнемане на повърхностния слой от пясъчното покритие на плажа и депонирането му във вътрешността на ивицата. РИОСВ обаче установява, че реално извършеното не съответства на описаното, тъй като е отнет пясъчен субстрат от плитката част на морето, в прибойната зона, с резултат нарушен ландшафт.
Това поставя конкретен правен въпрос, който не се изчерпва с „предписание“.
Съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, морските плажове са изключителна държавна собственост, както и публична държавна собственост. Това е уредено в чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от закона. Концесионерът не придобива право на разпореждане с терена, а единствено право на управление и поддържане при строго определени условия.
Същият закон въвежда изрична забрана за преминаване, престой и паркиране на превозни средства върху територията на морския плаж, освен в ограничени и ясно изброени случаи. Това е чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. Изкопни дейности с тежка техника в плажната и прибойната зона не попадат в тези изключения. Самият факт на механизирано копаене в тази зона представлява нарушение на режима на ползване на морския плаж.
Отделно от това, прибойната зона и плитката част на морето са част от крайбрежните морски води. Те представляват воден обект по смисъла на Закона за водите. Съгласно чл. 46, ал. 1 от този закон, дейности, които засягат дъното, бреговете или хидроморфологията на воден обект, се извършват само при наличие на изрично разрешително. От публично наличната информация не става ясно да е издавано такова разрешително за отнемане на пясък от морето. Самото копаене в прибойната зона представлява дейност във воден обект, независимо от това, че се извършва от концесионер на плаж.
Екологичният аспект също не може да бъде подминат. Законът за опазване на околната среда предвижда, че дейности, които могат да окажат въздействие върху околната среда, подлежат на контрол и съответна процедура. В случая РИОСВ сама констатира несъответствие между декларираните и реално извършените дейности. Това означава, че контролният орган е бил уведомен за едно, а на практика е извършено друго, което по дефиниция е нарушение на режима на екологичен контрол.
Обхватът на нарушението е ясен. Териториално то засяга морски плаж и прибойна зона, които са държавна собственост. Правно то попада едновременно под действието на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Закона за водите и Закона за опазване на околната среда. Фактически то включва отнемане на пясъчен субстрат от морето, промяна на естествения профил на бреговата ивица и продължителност от около месец.
Компетентни по случая са няколко институции. РИОСВ – Бургас носи отговорност за екологичния контрол и санкции по ЗООС. Басейнова дирекция „Черноморски район“ е органът по Закона за водите за дейности във водни обекти. Министерството на туризма, като концедент, следва да контролира спазването на концесионния договор и режима по ЗУЧК. При нарушения, свързани с използване на техника върху плажа, контролни правомощия имат и органите на МВР.
При тези факти въпросът не е защо е издадено предписание, а защо до момента липсва публична информация за актове, санкции и реална проверка на законовия режим. Защото изкоп в морето не се заличава с предписание. По закон той се разглежда като нарушение, за което се носи отговорност.
