ЕС прие забрана за руския газ, но остави ключово изключение, което поставя под въпрос смисъла на самата забрана. Реалният текст на регламента показва не политическа твърдост, а страх от повторение на енергийната паника от 2022 година. И това не е тълкуване, а записано черно на бяло в официалните документи на Съвета на ЕС.
На 3 декември Съветът и Европейският парламент обявиха, че са постигнали „историческо споразумение“ за поетапно прекратяване на руския газ. Първите детайли звучаха като пълна забрана: краят на краткосрочните договори с Русия идвал през 2026 г., дългосрочните приключват до ноември 2027 г., а Европа най-после щяла да се „освободи от енергийното изнудване на Кремъл“. Това беше официалният разказ, поднесен от брюкселските институции.
Но фактите, описани в самия регламент, разказват съвсем различна история. Там се появява ключово изречение, което европейските медии подминаха, а някои политици удобно премълчаха. В него се казва, че Европейската комисия може да спре прилагането на забраната, ако една или повече държави членки се окажат изправени пред „сериозен риск за сигурността на доставките“. На практика това означава, че при всеки по-остър зимен недостиг, при напрежение на пазара или при срив в инфраструктурата, всяка държава може временно да внася руски газ напълно законно — въпреки шумно обявената забрана.
Това не е интерпретация. Това е самият текст, публикуван на сайта на Съвета на ЕС. В прессъобщението от 3 декември се казва дословно: „The Commission may temporarily suspend the application of the prohibition in case of serious supply risks for one or more member states.“ Това е официална клауза, не скрит параграф.
Парадоксът става още по-ясен, когато се погледнат реалните данни. През 2024 г. ЕС намали руския тръбен газ почти до нула, но вноса на руски LNG — втечнен природен газ — се увеличи с над 40% спрямо 2021 г., по данни на Bruegel и REPowerEU. Само Испания, Белгия и Франция внесоха общо над 18 милиарда кубични метра руски LNG. Европа се отдръпна от „Газпром“, но не и от руския газ — просто го купува от танкери, вместо през тръби.
Още един факт: Германия, която най-гръмко говори за „избавяне от руската енергийна зависимост“, продължи да купува руски LNG през терминалите на Белгия и Нидерландия. Депутат от Бундестага, Клаус Ернст, нарече политиката „лицемерна“, защото „газът е същият, само сметката е по-скъпа“. Цитатът е от официално заседание на германската комисия по енергетика.
Регламентът, който ЕС прие, е продукт именно на тази реалност. Нито Германия, нито Австрия, нито Унгария могат да си позволят да замразят икономиките си в името на политическата символика. Австрия продължава да получава над 80% от газа си от Русия и вече заяви преди години, че не приема „декларации, които не отговарят на енергийните факти“. Унгария също обяви, че ще оспорва забраната в Съда на ЕС, ако доведе до „риск за националната сигурност“. Това са официални позиции, публикувани и цитирани от Reuters.
На този фон е ясно защо Брюксел остави аварийната вратичка. Всяка нова зима създава риск от повторение на кризата от 2022 г., когато цените на газа надминаха 300 евро за мегаватчас, а енергийно-интензивните предприятия в Европа бяха на ръба на фалит. Тогава ЕС преживя най-голямата енергийна турбуленция в историята си — и не може да си позволи това да се повтори.
За България ефектът е пряк. Ние сме страна, която не определя пазара, а го следва. Ако ЕС отвори аварийната врата към руския газ, цените в целия регион ще паднат, защото европейският газов пазар е единна система. Ако се затвори напълно, цените скачат, независимо дали сме съгласни или не. И тук няма идеология. Има математика.
Така новият европейски регламент се оказва едновременно забрана и разрешение. Забрана за пред медиите, разрешение за моментите, в които икономиката и студът диктуват решенията. Европа на думи се разделя с Русия. На дело оставя юридически прозорец, през който същият руски газ може да се върне още утре, ако температурите паднат или ако индустрията започне да се задъхва.
Това е истинската картина, основана на факти и цитати, не на лозунги: ЕС забранява руския газ, но само до момента, в който отново ѝ потрябва.
