На втория ден от новата година българите почитат деня на Свети Силвестър. Този празник е известен още и като Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестровден.
На този ден православната църква чества родения в Рим Св. Силвестър. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. Веднъж градоначалникът го повикал да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни заповедта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: „Нощес ще ти поискат душата" (Лука 12:20) - и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат!
Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял и Силвестър бил освободен от затвора. Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата „Св. Прискила" и неговата гробница е една от най-старите гробници на „Вечния град".
Свети силвестър се счита за покровител на животните и най-вече на воловете.
На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър освен Карамановден се нарича още и Волски празник. Свързан е с обичая да се чистят оборите.
През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
Днес имен ден имат Силвестър, Силвия, Силвана („силва" е „гора" - сила и свежест), Гopан и Гoрица.
