Богоявление или Йордановден е третият по значимост християнски празник през годината.
На този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук идва и названието на празника – Богоявление.
На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
Всяка година в Калофер на Богоявление десетки мъже се хвърлят в студените води на Тунджа. Не само, за да извадят кръста, както повелява традицията, но и за да се включат в уникалното мъжко хоро, което се случва единствено там.
Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи.
От днес започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.
На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Божидар, Божидара, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Бистра, Боян, Богдан, Богдана.
На 6 януари също се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция и на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.
