Днес, на една от най-оживените улици в Бургас — "Алеко Богориди", насред потока от минувачи, кафенета и магазини, се разкрива тъжна сцена. На плочника, сред забързаните крачки и оживените разговори, лежи жена. Тя е безмълвна, с протегната ръка и торба до себе си, търсеща нещо повече от пари — може би милост, може би просто внимание.
Минувачите я заобикалят. Някои отдалечават погледа си, други дори не забелязват присъствието ѝ. Сякаш тялото ѝ е станало част от улицата, част от един фон, към който обществото е привикнало. Само шепа хора намаляват крачка — някои пускат дребна монета, други само се спират за миг, преди да продължат.
Това, което се случва днес на "Богориди", не е единичен случай. Това е отражение на едно общество, което все по-често се затваря в себе си, в своята умора, недоверие и самозащита.
Но подминавайки тази жена, ние подминаваме и нещо в самите себе си — онази част, която знае какво е състрадание, разбиране, човечност.
Днес в Бургас не просто една жена лежи на улицата. Днес обществото ни е изправено пред изпитание — да запази човешкото лице в свят, който става все по-бърз и все по-безразличен.
