На 20 април (2 май по нов стил) 1876 година избухва едно от най-великите събития в българската история – Априлското въстание. То е върховен израз на стремежа на българския народ към свобода, самоопределение и национално достойнство.
Подготовката за въстанието започва месеци по-рано под ръководството на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Въстаническите комитети, изградени из цяла България, действат организирано, смело и при крайно тежки условия на конспирация. Въстанието е планирано да избухне координирано в края на месец май, но предателство в Копривщица принуждава ръководителите да ускорят действията.
На 20 април 1876 година, в малката, но будна Копривщица, със запаления пистолет на Георги Бенковски и Тодор Каблешков се дава началото на великото народно движение. „Кървавото писмо“ на Каблешков лети към Панагюрище и оттам към останалите огнища на въстанието.
Въстанието обхваща основно четири революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски (т.нар. Четвърти революционен окръг с център Панагюрище), който става и основната арена на борбата. Самият Бенковски създава прочутата „Хвърковата чета“, която се превръща в символ на героизма.
Макар и да избухва преждевременно и при недостатъчна подготовка, Априлското въстание показва невиждан героизъм и саможертва. Хиляди българи, въоръжени с примитивни средства срещу редовна турска армия и башибозук, вдигат знамето на свободата. Панагюрище, Перущица, Брацигово, Клисура, Батак и други селища остават завинаги в паметта на поколенията като символи на борбата и страданието.
Последвалите кървави кланета – най-зловещо сред тях е клането в Батак, потресават не само България, но и цяла Европа. Въстанието е жестоко потушено, но не и напразно. Героизмът на въстаниците и нечуваните зверства на османските потушители предизвикват широка международна реакция. Гласът на Европа прогърмява в защита на българския народ, а събитията от Април 1876 година стават прелюдия към Руско-турската война (1877–1878) и към извоюването на българската свобода.
