Не знам дали знаеш, че английската дума kiss, което означава целувам, произхожда от гръцки глагол,което означава целувам. И какво означава това - отивам напред и целувам, затова казваме, че се покланяме на иконите, тоест правя крачка напред, навеждам се и целувам иконата. Сега ще те отведа някъде другаде. Понякога казваме, че се покланяме на Кръста, на Кръста, Който ни кара да изпитваме болка, на него се покланяме, тоест пристъпваме напред, навеждаме се и го целуваме. Там осъзнах това нещо. Как целувам Кръста, след като той ме кара да изпитвам болка? Това именно е разликата – когато си близо до Христос и Го обичаш, тогава гледаш Кръста и докато той те кара да изпитваш голяма болка, не се отвръщаш от него, а го целуваш. Кръстът те кара да изпитваш болка и е странно и противоречиво да целуваш нещо, което ти причинява сълзи, болка и вместо да се отвръщаш от него, да искаш да го прегърнеш. Влизаш в храма, отиваш на някой празник, напр. Въздвижение на св. Кръст, искаш да го целунеш, а другият ти казва: "Но това е болка, Кръстът означава болка!"
Ти искаш да го целунеш, защото казваш, че няма друго решение. Другото решение е да се оттегля, да се ядосам, да се нервирам, да кажа каква работа имам с всичко това, да се разбунтувам и да се възпротивя. И какво ще стане, какво ще се промени? Ако оставиш Кръста, ще го понесеш с едно друго измерение, пак Кръст ще понесеш. И да избягаш от него - не можеш да избягаш - Кръст ще понесеш, каквото и да правиш, Кръст ще носиш. Ти ми каза, че всички други си прекарват добре, а само ти изпитваш голяма болка и попита какви си тия работи, дето ти се случват и всичко върху тебе се е струпва. Твоето здраве, тяло, душа, лекари и лекарства, прегледи, болници, работата, парите, взаимоотношения. Толкова проблеми. Друг път ти ми каза, че завиждаш на други, които са щастливи и радостни и не теглят толкова много, както тебе. Сещаш ли се като те попитах:
- Кои мислиш, че са много радостни и щастливи и не им се случва нищо като на тебе, който страдаш? Кои?
- Например, онези и онези, всичко им е наред!
Аз обаче познавам тези хора, за които ми каза, че си прекарват добре и знаех повече и по-добре нещата от тебе. И аз ти казах, че не ги познаваш добре, защото и те имат голяма болка, а ти се изненада и леко се утеши. Защото друго е да знаеш, че всъщност и онези, на които завиждаш, изпитват болка.
Няма човек без Кръст. И богатите и бедните, и красивите и неугледните, и високите, и жените, и мъжете, и децата, и хората, на които се удивляваш, и тези, които са много здрави, и те имат своя Кръст. Възможно е те да имат душевна болка, огромно душевно изпитание, нищо, че се радват на здраве, което да речем, че ти нямаш. Няма човек без Кръст, просто не всички имат твоя Кръст. Естествено, когато човек понася своя Кръст, чувства, че той е най-големият, че този на другия не може да е като моя, че това е най-лошото, което преживявам. Велико нещо е да имаш Кръст, голяма тайна е това и не зная какво да кажа. Когато дойдеш да ми се оплачеш за това, аз нямам какво да ти отговоря, не мога да възразя, не мога да са правя на умен. Това е един от моментите, в които чувствам, че нямам какво да ти кажа, не зная, не знам отговора, и аз съм пълен с недоумение, изумление, учудване, въпросителни, удивителни, както искаш го наречи пред Бога, като съединявам моето недоумение с твоето и го превръщам в молитва.
Нещата, за които смятаме, че са страшни, разтърсващи, всъщност не са точно такива. Не е така, умът ни така си въобразява. В този живот всичко изглежда трагедия, но след сто години от всичко, което сега ни занимава, нищо няма да съществува; това, което сега смятаме за непоносима болка и мъка, и Кръст, ще видим, че по-късно ще бъде възкресение. То ще бъде светлина, ликуване, облекчение, душата ни ще се чувства така, както се чувстваш, когато се изкъпеш и се чувстваш облекчен, става ти леко, очистваш се и казваш: "Как сега на всичко гледам по друг начин?"
Ако искаш, не помни това, което казвам, не го пази, не го мисли, ако искаш, намери друг начин да живееш. Пътят на твоя живот е открит. Ти избираш как да мислиш. От Кръста си може да се дърпаш, да крещиш, да искаш да си тръгнеш, да хулиш, Кръстът да стане причина за конфликт, упорство и бунт. Това е твое право. Но ако Кръстът стане причина за единство - да се съединиш със самия Кръст и с Този, Който е на него - тогава душевните свойства на Христос, на Неговия характер, ще се предадат и на тебе. Когато се съпротивляваш, искаш да слезеш от своя Кръст и се нервираш, не печелиш нищо. Я си помисли за Христос на Кръста. Там Той показал цялата Си доброта, цялата Си любов, душата Му е процъфтяла и изкарала всичката си сладост, цялата красота, сърцето Му станало толкова широко, още по-голямо, ако можем да използваме тези градации, и Той възлюбил, обединил, опростил всичко и всички, като излъчвал сияние и светлина, които променили цялата земя. Това не би станало без Кръста. На Кръста Христос излъчил от Себе Си не горчивина, а доброта, Той прострял Своите ръце и обятия и обгърнал целия свят.
Такъв те прави Кръстът, разбира се, ако го видиш в единство с Христос. Ако погледнеш на това като на някакво противопоставяне, той няма да те направи такъв. Ако Кръстът те дразни и ти се ядосваш, риташ, удряш, само увеличаваш своите рани и нямаш никаква полза. Ако Кръстът обаче стане знак, който те съединява с Христос, тогава Той ще ти даде това единство, както казва „Пребъдете в Мене, и Аз във вас”. Къде? Навсякъде! И на Кръста! Там ще Ме познаете, там ще видите Мои неща, които няма да ги видите другаде. Там добротата Ми ще стане ваша доброта, там любовта Ми ще стане ваша любов. Там ще се научите да опрощавате, защото ще ви предам това, което почувствах на Кръста.
Автор: Архим. Андрей Конанос, Превод: Константин Константинов
Следва продължение
Не знам дали знаеш, че английската дума kiss, което означава целувам, произхожда от гръцки глагол,което означава целувам. И какво означава това - отивам напред и целувам, затова казваме, че се покланяме на иконите, тоест правя крачка напред, навеждам се и целувам иконата. Сега ще те отведа някъде другаде. Понякога казваме, че се покланяме на Кръста, на Кръста, Който ни кара да изпитваме болка, на него се покланяме, тоест пристъпваме напред, навеждаме се и го целуваме. Там осъзнах това нещо. Как целувам Кръста, след като той ме кара да изпитвам болка? Това именно е разликата – когато си близо до Христос и Го обичаш, тогава гледаш Кръста и докато той те кара да изпитваш голяма болка, не се отвръщаш от него, а го целуваш. Кръстът те кара да изпитваш болка и е странно и противоречиво да целуваш нещо, което ти причинява сълзи, болка и вместо да се отвръщаш от него, да искаш да го прегърнеш. Влизаш в храма, отиваш на някой празник, напр. Въздвижение на св. Кръст, искаш да го целунеш, а другият ти казва: "Но това е болка, Кръстът означава болка!"
Ти искаш да го целунеш, защото казваш, че няма друго решение. Другото решение е да се оттегля, да се ядосам, да се нервирам, да кажа каква работа имам с всичко това, да се разбунтувам и да се възпротивя. И какво ще стане, какво ще се промени? Ако оставиш Кръста, ще го понесеш с едно друго измерение, пак Кръст ще понесеш. И да избягаш от него - не можеш да избягаш - Кръст ще понесеш, каквото и да правиш, Кръст ще носиш. Ти ми каза, че всички други си прекарват добре, а само ти изпитваш голяма болка и попита какви си тия работи, дето ти се случват и всичко върху тебе се е струпва. Твоето здраве, тяло, душа, лекари и лекарства, прегледи, болници, работата, парите, взаимоотношения. Толкова проблеми. Друг път ти ми каза, че завиждаш на други, които са щастливи и радостни и не теглят толкова много, както тебе. Сещаш ли се като те попитах:
- Кои мислиш, че са много радостни и щастливи и не им се случва нищо като на тебе, който страдаш? Кои?
- Например, онези и онези, всичко им е наред!
Аз обаче познавам тези хора, за които ми каза, че си прекарват добре и знаех повече и по-добре нещата от тебе. И аз ти казах, че не ги познаваш добре, защото и те имат голяма болка, а ти се изненада и леко се утеши. Защото друго е да знаеш, че всъщност и онези, на които завиждаш, изпитват болка.
Няма човек без Кръст. И богатите и бедните, и красивите и неугледните, и високите, и жените, и мъжете, и децата, и хората, на които се удивляваш, и тези, които са много здрави, и те имат своя Кръст. Възможно е те да имат душевна болка, огромно душевно изпитание, нищо, че се радват на здраве, което да речем, че ти нямаш. Няма човек без Кръст, просто не всички имат твоя Кръст. Естествено, когато човек понася своя Кръст, чувства, че той е най-големият, че този на другия не може да е като моя, че това е най-лошото, което преживявам. Велико нещо е да имаш Кръст, голяма тайна е това и не зная какво да кажа. Когато дойдеш да ми се оплачеш за това, аз нямам какво да ти отговоря, не мога да възразя, не мога да са правя на умен. Това е един от моментите, в които чувствам, че нямам какво да ти кажа, не зная, не знам отговора, и аз съм пълен с недоумение, изумление, учудване, въпросителни, удивителни, както искаш го наречи пред Бога, като съединявам моето недоумение с твоето и го превръщам в молитва.
Нещата, за които смятаме, че са страшни, разтърсващи, всъщност не са точно такива. Не е така, умът ни така си въобразява. В този живот всичко изглежда трагедия, но след сто години от всичко, което сега ни занимава, нищо няма да съществува; това, което сега смятаме за непоносима болка и мъка, и Кръст, ще видим, че по-късно ще бъде възкресение. То ще бъде светлина, ликуване, облекчение, душата ни ще се чувства така, както се чувстваш, когато се изкъпеш и се чувстваш облекчен, става ти леко, очистваш се и казваш: "Как сега на всичко гледам по друг начин?"
Ако искаш, не помни това, което казвам, не го пази, не го мисли, ако искаш, намери друг начин да живееш. Пътят на твоя живот е открит. Ти избираш как да мислиш. От Кръста си може да се дърпаш, да крещиш, да искаш да си тръгнеш, да хулиш, Кръстът да стане причина за конфликт, упорство и бунт. Това е твое право. Но ако Кръстът стане причина за единство - да се съединиш със самия Кръст и с Този, Който е на него - тогава душевните свойства на Христос, на Неговия характер, ще се предадат и на тебе. Когато се съпротивляваш, искаш да слезеш от своя Кръст и се нервираш, не печелиш нищо. Я си помисли за Христос на Кръста. Там Той показал цялата Си доброта, цялата Си любов, душата Му е процъфтяла и изкарала всичката си сладост, цялата красота, сърцето Му станало толкова широко, още по-голямо, ако можем да използваме тези градации, и Той възлюбил, обединил, опростил всичко и всички, като излъчвал сияние и светлина, които променили цялата земя. Това не би станало без Кръста. На Кръста Христос излъчил от Себе Си не горчивина, а доброта, Той прострял Своите ръце и обятия и обгърнал целия свят.
Такъв те прави Кръстът, разбира се, ако го видиш в единство с Христос. Ако погледнеш на това като на някакво противопоставяне, той няма да те направи такъв. Ако Кръстът те дразни и ти се ядосваш, риташ, удряш, само увеличаваш своите рани и нямаш никаква полза. Ако Кръстът обаче стане знак, който те съединява с Христос, тогава Той ще ти даде това единство, както казва „Пребъдете в Мене, и Аз във вас”. Къде? Навсякъде! И на Кръста! Там ще Ме познаете, там ще видите Мои неща, които няма да ги видите другаде. Там добротата Ми ще стане ваша доброта, там любовта Ми ще стане ваша любов. Там ще се научите да опрощавате, защото ще ви предам това, което почувствах на Кръста.
Автор: Архим. Андрей Конанос, Превод: Константин Константинов
Следва продължение
