Защо бургазлийки се отказват от брака?

Все по-малко стават сключените браковете в Бургаска област, сочи официалната статистика от последните години. Леко увеличение в тази насока имаше през миналата година, но то е нищожно и на фона на данните от миналото десетилетие, когато сватбите все още бяха на мода. Може дори да се каже, че несключването на брак се е превърнало в тенденция сред младите в Бургас. Запитахме няколко бургазлийки, дали бракът е отживелица. Ето какво ни сподели Павлина Гочева.: На 27 години съм, имам малка дъщеричка, както и мъж до себе си - нейния баща. Но себе си мога да се нарека госпожица. Живеем под един покрив, обичаме се и сме щастливи заедно. На табелката на вратата ни, обаче стоят две различни фамилии. Моята и неговата. Много хора биха си помислили, че сме просто приятели. Но, не ние сме семейна двойка, дори и без тази ненужна формалност-брака. Женени или не, не усещаме разлика. Това не е нещо, което определя отношенията ни. Това, че живеем без брак, не означава, че не сме сигурни един в друг. Може би, защото не сме оставили един подпис да диктува връзката ни. Не бих се омъжила никога, добави тя. Според други подписът е консервативен ритуал, който трябва да се спазва, но повечето бургазлийки смятат, че бракът е излишен и ненужен разход. Трети просто се страхуват, от такъв вид обвързване и от честите разводи, които следват след големия ден. Днес почти всяка двойка, живее на семейни начела без брак. Ако се замислим, едва ли имаме нужда от тази стъпка, за да се обичаме повече с човека до себе си. Любовта няма нужда от показност. Едва ли носенето на халка може да спре някой да изневери. Понякога бракът е вид успокоение, че човекът до вас е ваш. Но, не бива да сравняваме брака със семейство. Любовта не трябва да бъде договор, а съвкупност от действия и постъпки за доказване на любовта. Понякога бракът придава едно договорно отношение между двама души. Докато съвместното съжитество е предизвикателство да доказваш тръпката и любовта всеки ден.