Днес започват т.нар. Горещници. В продължение на три дни - 15, 16 и 17 юли, според народното поверие не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани водело до пожари и градушки.
Горещници (Горешляци, Чуреци, Блъсъци, Германовци) - период от три дни в края на месец юли (28, 29 и 30 юли) в българския народен календар, празнуван в чест на огъня и главно за предпазване от огън. Източноправославната църква е почитала през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (28 юли); Антиноген, Юлия девица (29 юли) и св. Марина (30 юли).
След смяната на юлианския с григорианския календар, датите стават 15, 16 и 17 юли. Неправилно е да се счита, че със смяната на календара най-горещите дни се преместват, тъй като в края на юли средноденонощните температури достигат най-високите си годишни стойности и това не е обвързано с религиозните празници.
Обичаят е разпространен основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български етнични територии. Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: В Северна България те са: Чурл?га, Пърл?га и Марина Огнена, а в Южна - Лю?та, Чуру?та (Чюру?ка) и Опалена Мария. В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че иначе огън ще изгори къщата или имота (стоката). Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалвали от само себе си, тъй като огън слизал от небето. Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се пазят първият и последният горещник. Вярването, че огънят слиза сам от небето (обикновено под формата на светкавица), обуславя и локалните имена Блъсъци и Германовци (тъй като се вярва, че св. Герман е един от повелителите на гърма).
В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен - предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.
В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.
Източник: events.bg 
Днес започват т.нар. Горещници. В продължение на три дни - 15, 16 и 17 юли, според народното поверие не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани водело до пожари и градушки.
Горещници (Горешляци, Чуреци, Блъсъци, Германовци) - период от три дни в края на месец юли (28, 29 и 30 юли) в българския народен календар, празнуван в чест на огъня и главно за предпазване от огън. Източноправославната църква е почитала през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (28 юли); Антиноген, Юлия девица (29 юли) и св. Марина (30 юли).
След смяната на юлианския с григорианския календар, датите стават 15, 16 и 17 юли. Неправилно е да се счита, че със смяната на календара най-горещите дни се преместват, тъй като в края на юли средноденонощните температури достигат най-високите си годишни стойности и това не е обвързано с религиозните празници.
Обичаят е разпространен основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български етнични територии. Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: В Северна България те са: Чурл?га, Пърл?га и Марина Огнена, а в Южна - Лю?та, Чуру?та (Чюру?ка) и Опалена Мария. В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че иначе огън ще изгори къщата или имота (стоката). Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалвали от само себе си, тъй като огън слизал от небето. Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се пазят първият и последният горещник. Вярването, че огънят слиза сам от небето (обикновено под формата на светкавица), обуславя и локалните имена Блъсъци и Германовци (тъй като се вярва, че св. Герман е един от повелителите на гърма).
В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен - предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.
В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.
Източник: events.bg 
