Клиничната картина много често е представена от една политравма със засягане на няколко органи и системи едновременно, напомнят лекарите
Летният сезон е в разгара си, денят е дълъг и горещ, а нощите са прохладни и приятни за разходка. Любителите на мотоциклети, скутери, велосипеди и тротинетки са яхнали своите „железни коне“ и „препускат” смело по пътищата на Родината. Всяко хоби има своето подходящо място и време през годината, когато да се практикува. За какво обаче трябва да внимаваме и как да предпазим себе си и околните, карайки превозно средство на две колела – съветва д-р Иван Георгиев, началник отделение в Катедрата по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия на ВМА.
Моторният спорт е високоскоростен, високоадреналинен и изискваш максимално внимание. Какво първо трябва да направи всеки един любител на моторните спортове, за да не стане неочаквано пациент на Спешното отделение. Има няколко правила, които макар и прости, са абсолютно задължителни, за да сведат до минимум рисковете от злополука на пътя.
Ето съветите на д-р Георгиев:
За водачите на мотоциклети и мотопеди по закон в Република България се изисква валидно свидетелство за правоспособност с изкаран курс за съответната категория, както и превозното средство да е преминало през годишен технически преглед;
Подходяща екипировка (каска за главата, ръкавици за дланите и пръстите, специални обувки, наколенки, кожено яке с протектори за рамената, лактите и гръбначния стълб);
Съобразена скорост и повишено внимание спрямо пътната обстановка;
Неупотребата на алкохол – не може да си кажеш „Аз ще пийна 2 или най-много три бирички с приятели и после „внимателно“ ще се прибера с мотора.
Най-честите травми след падане с мотор или скутер.
Травмите при пътно-транспортни произшествия с мотоциклетист винаги са свързани със сериозен риск, както за здравето, така и за живота на пациента. Клиничната картина много често е представена от една политравма със засягане на няколко органи и системи едновременно (глава, гърди, корем, крайници), което изисква максимално бързо транспортиране на пострадалия от мястото на злополуката до спешното отделение. Тук важи правилото за „Златния 1 час“ – това е времето от настъпване на злополуката до постъпването на пациента в противошокова зала на най-близката голяма болница и започването на активни реанимационни мероприятия.
Какво включват тези реанимационни мероприятия:
Първият лекар, който посреща пациента в противошокова зала и т. нар. „диригент на спешността“ е реаниматорът. Той се ръководи от АBCDE – protocol (airway, breathing, circulation, drugs, exposure – head to toe examination), подсигурявайки основните жизнени функции – дишане и сърдечна дейност. Следва разсъбличане и преглед на пострадалия от неврохирург, гръден хирург, коремен хирург и травматолог, назначаване на съответните лабораторни и образни изследвания, като целта е в рамките на 30-40 минути болният да бъде стабилизиран, да се определи коя е водещата травма и екипът да може да влезе в операционната зала.
Освен тежко пострадалите пациенти, ежедневно се сблъскваме и с по-леки и изолирани травми: счупвания в областта на китката, счупвания и луксации в областта на рамото и ключицата, счупвания в областта на лактите и глезените, разкъсно-контузни рани и охлузвания в областта на крайниците и торса и други.
Апелът на д-р Георгиев към хората, управляващи превозни средства на две колела, е да не изпреварват отдясно, да карат със съобразена скорост и никога да не забравят, че за разлика от автомобилите, тези превозни средства нямат предпазни колани, въздушни възглавници и купе, което да ги предпази.
