След като Фестивалът на солта този август беше на тема Миграция и голяма част от събитията бяха посветени на порива или причината, които карат птиците, насекомите и други животни да изминават огромни разстояния в търсене на най-доброто място за размножаване или за оцеляване, темата за миграцията продължава да занимава екипа на проект „Солта на живота“, който кани бургазлии да се включат в едно вечерно приключение на Атанасовско езеро – наблюдение на нощна миграция на птиците.
Заповядайте на 15 октомври, когато луната е в подходяща фаза и ще може през зрителна тръба да се наблюдава ярко осветения лунен диск и да се проследят силуетите на мигриращите върху него птици. Така могат да се видят силуетите на мигриращите птици на 3-4 км. Изумително е колко ясно могат да бъдат видени силуетите на птиците, преминаващи поединично или в малки ята. Но при всички случаи е важно да се наблюдават внимателно и ръбовете на лунния диск. Някои птици преминават транзитно през самия край на Луната, и могат да бъдат пропуснати, ако не сме наблюдателни. Обикновено птиците започват миграцията си веднага след залез слънце и продължават да летят до 2 часа след полунощ.
Организаторите от „Солта на живота“ не поемат отговорност за това какво ще успеят да видят участниците, дали няма изневиделица да се появят облаци и да скрият луната, както и дали и колко птици ще преминат пред лунния диск, но обещават, че ще бъде интересно и може би студено.
„Така че облечете се топло, вземете си нещо сгряващо за пиене, не забравяйте челник или фенерче и заповядайте в събота от 20.00 часа на беседката пред Укритието за наблюдение на птици, откъдето като се съберем ще се отправим към „Гнездото“ (плетената от леска наблюдателница по Пътеката на саблеклюна), за нашите нощни наблюдения.“ – кани приключенски настроените граждани Диана Павлова от фондация Биоразнообразие, която инициира наблюдението на нощната миграция.
Над Бургас и езерата му минава вторият по големина миграционен път Виа Понтика, но освен обичайното пътуване през деня, много видове птици мигрират през нощта. Такива са сови, дроздове, присмехулници, кралчета, зидарки, певци, дърволазки, орехчета, цвъркачи и шаварчета, каменарчета, коприварчета, кукувици, овесарки, дърдавци, бекаси, авлиги, косове и много други видове, най-вече от разред Врабчоподобни (пойни птици). Някои видове птици мигрират и през деня, и през нощта като гмуркачи и гмурци, патици, гъски, лебеди, много видове дъждосвирцоподобни, бързолети и лястовици, колибри, кайри и много други.
Нощните мигранти имат способността да се ориентират по звездите и дори по съзвездия (Голямата мечка, Малката мечка, Дракон, Цефей и Касиопея) и ги използват при навигиране през нощта. Приема се, че Полярната звезда е важен знак, тъй като тя може точно да се определи от птиците в нощното небе. Интересното е, че има малко доказателства за ролята на Луната в нощната навигация за птиците. В действителност доказателствата дават основание да се предположи, че ярката Луна всъщност пречи на звездната навигация. Това повдига и въпросът за изкуственото светлинно замърсяване, което пречи на наблюденията на звездите като елемент за навигация от животинските видове, които ги използват, особено около силно населени райони. Какво всъщност е влиянието на светлинното замърсяване на миграцията на птиците и другата фауна, както и на самите нас? Това са въпроси на бъдещи проучвания.
