Във Варна отново направиха паралел между развитието на двата най-големи морски града.
Спортният журналист Недко Петров написа коментар, публикуван във варненския сайт petel.bg, в който с болка напомня за изоставането на родния му град спрямо Бургас. Материалът е събрал десетки коментари на варненци, повечето от които признават очевидната разлика между двата града в последните години.
Ето го и пълния текст на статията:
В Бургас строят многофункционална зала “Армеец“ за 6500 зрители, която се очаква да бъде готова през 2016 година. Като знак и заявка за световно ниво на бъдещото съоръжение, лично иконата на световния спорт Сергей Бубка участва в първата копка и изрази възторг от проекта за ултрамодерното съоръжение. Докато пиша този тескт, ще са направени още копки, защото в Бургас не си говорят с морето, а действат.
А къде сме ние във Варна? Двореца ни тъне в старост. Овехтял и изтерзан с годините, чака обновяването си. Държавата отпусна средства, но ремонтът така и не е тръгнал. По изборите се хвана микрофона на големите обещания – уж нова зала да се строи, че и по-различна от бургаската. Да не говорим, че последната като качество по-нищо няма да отстъпва на софийския образец, освен с по-малък капацитет.
Бургас отново удари в земята Варна – от години драпа напред в развитието си и става по-предпочитан за живот, ваканция и туризъм. Спортът и морето са притегателна точка и заедно могат да предоставят среда за спокойствие, удовлетворение и желано място не само за варненци.
Къде са ни спортните хора? Къде е Общественият съвет на спорта? Кой съветва и какво съветва кмета ни? Какво е това благо, което не може да стане общо, а се разпарчетосва и глозга до кокал. Имаме история и традиции в спортния живот, които са оставили следи и на национално ниво. Сградите, които помнят толкова битки и състезания, стоят като очукани монументи от времето на соц-а и като ветерани от война, но без медали. Никой не го е еня за съсипването им.
Не може да минат и заминат спортни поколения и публика на града като през мост, след който остават само изгорели пожарища. Къде е бизнесът? Къде е живецът, който да предадем на децата ни? Къде е бъдещето на града?
И да гледаме към Бургас, ако не се вземат в ръце отговорните и ангажираните, скоро всички само ще махаме на преминаващите спортисти, ще им дишаме прахта и пясък ще хруска между зъбите ни.
Недко Петров
petel.bg 
Във Варна отново направиха паралел между развитието на двата най-големи морски града.
Спортният журналист Недко Петров написа коментар, публикуван във варненския сайт petel.bg, в който с болка напомня за изоставането на родния му град спрямо Бургас. Материалът е събрал десетки коментари на варненци, повечето от които признават очевидната разлика между двата града в последните години.
Ето го и пълния текст на статията:
В Бургас строят многофункционална зала “Армеец“ за 6500 зрители, която се очаква да бъде готова през 2016 година. Като знак и заявка за световно ниво на бъдещото съоръжение, лично иконата на световния спорт Сергей Бубка участва в първата копка и изрази възторг от проекта за ултрамодерното съоръжение. Докато пиша този тескт, ще са направени още копки, защото в Бургас не си говорят с морето, а действат.
А къде сме ние във Варна? Двореца ни тъне в старост. Овехтял и изтерзан с годините, чака обновяването си. Държавата отпусна средства, но ремонтът така и не е тръгнал. По изборите се хвана микрофона на големите обещания – уж нова зала да се строи, че и по-различна от бургаската. Да не говорим, че последната като качество по-нищо няма да отстъпва на софийския образец, освен с по-малък капацитет.
Бургас отново удари в земята Варна – от години драпа напред в развитието си и става по-предпочитан за живот, ваканция и туризъм. Спортът и морето са притегателна точка и заедно могат да предоставят среда за спокойствие, удовлетворение и желано място не само за варненци.
Къде са ни спортните хора? Къде е Общественият съвет на спорта? Кой съветва и какво съветва кмета ни? Какво е това благо, което не може да стане общо, а се разпарчетосва и глозга до кокал. Имаме история и традиции в спортния живот, които са оставили следи и на национално ниво. Сградите, които помнят толкова битки и състезания, стоят като очукани монументи от времето на соц-а и като ветерани от война, но без медали. Никой не го е еня за съсипването им.
Не може да минат и заминат спортни поколения и публика на града като през мост, след който остават само изгорели пожарища. Къде е бизнесът? Къде е живецът, който да предадем на децата ни? Къде е бъдещето на града?
И да гледаме към Бургас, ако не се вземат в ръце отговорните и ангажираните, скоро всички само ще махаме на преминаващите спортисти, ще им дишаме прахта и пясък ще хруска между зъбите ни.
Недко Петров
petel.bg 
