Въпросите към Плевнелиев – на Петрова нива и с много любов!

Улисани в протестите срещу властта, от НФСБ се сетиха, че някога са били опозиция на ГЕРБ, респективно на Росен Плевнелиев, за да му зададат няколко въпроса относно визитата на турския вицепремиер Бекир Боздаа, която президентът скри от българските медии. Даже не са и неудобни, а по-скоро риторични към турския държавник, но това е друга тема. Нормално е обаче гражданите да зададат няколко въпроса и на Валери Симеонов. Ако Плевнелиев се извърти в неговия безличен витиеват стил за какво са си говорили с дясната ръка на ислямиста Реджеп Ердоган, оправдавайки се с някакъв вътрешноведомствен протокол на "Дондуков 2", значи ли, че националистите ще излязат на Витошка да му искат оставката както бият тъпана срещу премиера Орешарски. Защото Плевнелиев смислен отговор няма как да даде, още повече пък на въпроса дали са обсъждали с Бозда обезщетението на тракийските бежанци от Беломорска и Одринска Тракия, което според Ангорския договор от 1925 г. на днешните пари възлиза на повече от 10 млрд. долара. Плевнелиев е вече година и половина президент, но от неговата уста никой не е чул да повдигне този въпрос, въпреки че външната политика на страната е най-сериозно вменена в иначе представителните му функции. Тях той под удобното прикритие по дефиниция обединител на нацията много евтино използва да клейми неудобните му партии, за да се хареса на усмихнатите протестиращи, но не и на наследниците на тракийските бежанци, защото са далеч от жълтите павета. Впрочем, Плевнелиев няма какво толкова по-различно да каже като изразител на политиката на ГЕРБ, а по този въпрос тя е нулева, ако така може да се нарече  капитулиращо-предателското поведението на бившите управляващи, от които и на йота не се е еманципирал. Още в началото на мандата на Бойко Борисов външният министър Николай Младенов гузно замълча на наглото подмятане от турския му колега Ахмед Давудоглу през 2010 г., че обезщетенията за тракийските бежанци трябва да се обвържат с репарации и за изселниците по време на "голямата екскурзия" през 1989 г. В "рамките на добрите междусъседски взаимоотношения" всичко тогава свърши с подписване на протокол за създаване на работна група, която да мисли по този въпрос, но без конкретен срок, естествено. После 2,5 години нищо не се чу, а Плевнелиев на майтап взе, че стана и президент. Напротив, замълча си и когато през юли миналата година Младенов сервилно без никой да го е упълномощил, обяви, че България ще помага на Турция за членството й в ЕС. Месец по-късно на парламентарно питане от "Атака" отговори, че още не може да се направи пълна оценка на обезщетенията, които трябва да плати Турция. Какво по-различно да каже Плевнелиев след като назначи за служебен премиер Марин Райков, който като зам. на Николай Младенов подля вода на Божидар Димитров като министър, отговарящ за българите в чужбина. Преди 3 години историкът бе сменен от Бойко Борисов след като имаше неблагоразумието да подметне, че България може да наложи вето на присъединяването на Турция към ЕС, ако не уреди въпроса с тракийските бежанци. Тогава Райков безцеремонно обяви, че няма пряка връзка между членството на Турция и нерешението й въпроси с България. Сякаш гърците само заради единия инат, а не заради името й, не искат да пуснат Македония в ЕС. И същият този президент след седмица ще си чуе името на тържествената заря на Петрова нива като патрон на честванията послучай 110-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание?!  По-добре НФСБ и други желаещи да изразят народна любов тогава да си зададат въпросите към него. Има си начини - усетили са го на място и задочно по мощните освирквания не един и двама президенти и министри, сгафили с българските интереси... Автор: Велко Тасев