Село Кости се намира недалеч от границата на България с Турция, в Странджа планина. Най-ранното писано свидетелство е от 1498 година. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало (Поморие) през 17-ти век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия (Ахтопол). През Руско-турската война от 1828-29 година се споменава като “гръцко село”. След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто било със своите нестинари.
В Кости все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”.
Една от тези сгради е и старото кметство на селото. Постройката е двуетажна, обкована с дъбови дъски и снабдена с малка тераса. Градена изцяло от кирпич и дървесина в духа на местната традиция, тя дълги години предлага условия за работа на местните управници. В началото на 80-те години на миналия век обаче управниците на селото се сдобиват с новопостроено здание и дървената къщурка е принудена да излезе в пенсия.
В момента красивата сграда е скрита зад почти непреходим гъсталак от дива растителност. Стените и прозорците са изтърбушени от времето и метеорологичните условия, а таванът е напукан и всеки момент може да рухне под собствената си тежест. Към втория етаж води изгнило и продъдено стълбище, по което всяка стъпка може да бъде фатална. Самата сграда е изключително опасна, но като изключим естествената стена от дървета и храсти, тя не е обезопасена.
Това обаче сякаш не притеснява жителите на селото, които отдавна са свикнали с гледката на рушащата се сграда, която се е превърнала в част от пейзажа. За тях е повече от ясно, че дните на някогата красивото кметство са преброени и кротко очакват края му.
