Бургас е на път да развенчае славата си на град на поети, художници и артисти. Не като имена, които са дали много на българската култура, а като дух. Довечера в операта отново ще се играе спектакълът на Нешка Робева "Споменът", който е част от кампанията за набиране на средства за изграждане паметник на големия Георги Калоянчев. Бронзовата скулптура по проект на Георги Чапкънов-Чапа струва 80 000 лв., а досега са събрани 20 хил. /част от тях са на вересия и са записани само на тефтер/ И при положение, че кампанията тръгна още от пролетта и то в родния град на Калата. А плановете на инициативния комитет бяха паметникът да бъде монтиран пред Летния театър напролет догодина. С тези темпове обаче може да остане и за следващата есен.
За град като Бургас отстрани изглежда, че това е смешна сума. Да, ама не. Въпреки че на територията си има структуроопределящи за националната икономика предприятия като "ЛУКОЙЛ Нефтохим", пристанище, летище, крупни хотелиери, все още, макар и доста оредяли вече работещи предприятия, 80 бона се оказаха непосилни за събиране в "най-добрия град за живеене в България". Само от титлата му се предполага, че бургаското гражданство благоденства и с лекота би заделило 20 лв. от семейния бюджет за тениска "Аз дарявам за Калата" или пък 10 лв. за спектакъла на Нешка Робева. За фирмите, които би трябвало да създават благините, да не говорим - досега за седмица да бяха събрали парите. Само че се оказа, че не сме толкова богати колкото изглежда отстрани. Според статистиката на КНСБ сме на 7 място по заплати в страната въпреки, че класацията е за цялата област. Ако пък несправедливо сме недооценени по стандарт, още по-зле - значи на никой не му се дава за Калата, а преживе гордо се кичехме с него, че е бургазлия и с охота разказвахме случката от изпита му по немски в училище.
Май бургаският дух вече е умрял или носталгично дреме нейде в сърцата на "успелите" бургазлии в София и чака да бъде събуден - на чашка с лакърдии. Явно нещата не са такива каквито изглеждат и трябва да се примирим, че в Бургас са останали само "трудовите хора", предимно от вътрешността на страната, които населиха града. А морето и неговия дух се изпариха нейде по пътя на спомените.
При това положение най-добре ще е да си внесем дарители отвън. Например австрийски пенсионери. Възрастните хора от родината на Моцарт показаха какво е жест - само за един месец миналия май докато си почиват в Слънчев бряг събраха 100 хил.лв. за ремонт на музикалното училище в Котел. И то срещу едно изпълнение на живо от учениците, които с танци и музика просълзяваха австрийските баби и дядовци в Балкана. А какво ли щеше да стане, ако австрийците бяха гледали сцените на Калата във Виенската опера или в банята...
Велко Тасев
