Предприетата по инициатива на концесионера на Северния плаж Атанас Атанасов и подкрепена от рекламната агенция МОТИВ благотворителна кампания "Искам да помогна", в която се раздават храни на социално слаби предизвиква редица въпроси.
Образувалата се днес опашка пред трапезарията на БЧК на ул. "Оборище" беше тъжна гледна. Хората съвсем не бяха малко и не изглеждаха никак щастливи от мястото, където живеят и начина по който живеят. Съгражданите ни са по принцип горделиви хора и трудно се съгласяват да покажат, че имат проблеми. Явно обаче трудностите на живота преборват гордостта им и днес пред трапезарията мнозина смачкаха самочувствието си за килограм салам, сирене и кренвирши.
Гледката много напомняше началото на 90-те години на миналия век, когато пак в гради ни се раздаваха помощи. Само, че оттогава са изминали повече от двадесет години и се оказва пак сме се върнали в тази начална точка.
Хубаво би било някой от общината да се бе появил и да погледне в очите хората от опашката. Би могъл и да донесе заветната табела на която пише "Бургас е най-добрият град за живеене". Звучи иронично, нали?
Може ли един град да е най-добър за живеене, когато в него има стотици, които три дни поред ще правят опашка за получаване на помощ в храни. Дали тези хора са чували и знаят, че живеят на райското място Бургас. Трябва да виждаме истината и да се научим да я гледаме в очите. А тя е че градът и хората в него обедняват и започват да изпитват трудности в осигуряването на ежедневните си условия за живот.
И накрая браво на дарителите. 
Предприетата по инициатива на концесионера на Северния плаж Атанас Атанасов и подкрепена от рекламната агенция МОТИВ благотворителна кампания "Искам да помогна", в която се раздават храни на социално слаби предизвиква редица въпроси.
Образувалата се днес опашка пред трапезарията на БЧК на ул. "Оборище" беше тъжна гледна. Хората съвсем не бяха малко и не изглеждаха никак щастливи от мястото, където живеят и начина по който живеят. Съгражданите ни са по принцип горделиви хора и трудно се съгласяват да покажат, че имат проблеми. Явно обаче трудностите на живота преборват гордостта им и днес пред трапезарията мнозина смачкаха самочувствието си за килограм салам, сирене и кренвирши.
Гледката много напомняше началото на 90-те години на миналия век, когато пак в гради ни се раздаваха помощи. Само, че оттогава са изминали повече от двадесет години и се оказва пак сме се върнали в тази начална точка.
Хубаво би било някой от общината да се бе появил и да погледне в очите хората от опашката. Би могъл и да донесе заветната табела на която пише "Бургас е най-добрият град за живеене". Звучи иронично, нали?
Може ли един град да е най-добър за живеене, когато в него има стотици, които три дни поред ще правят опашка за получаване на помощ в храни. Дали тези хора са чували и знаят, че живеят на райското място Бургас. Трябва да виждаме истината и да се научим да я гледаме в очите. А тя е че градът и хората в него обедняват и започват да изпитват трудности в осигуряването на ежедневните си условия за живот.
И накрая браво на дарителите. 
