Без съмнение Бургас е красив град. Самата му атмосфера излъчва спокойствие, а тихият бриз добавя нещо различно във въздуха – нещо, което другаде го няма.
Спомням си, когато бях мъничка и пътувах с влака, още щом доближахме Бургас, нещо в мен започваше да се усмихва – радостта, която винаги съм срещала на гарата, която винаги ме е чакала там на перона, за да ме прегърне и да ми каже „Добре дошла у дома!“. Мисля, че всеки бургазлия е усещал нещо подобно. Човек може да живее навсякъде по света, но само едно място нарича „дом“. За мен това място е Бургас. Тук е моето семейство, тук са моите корени…
Градът обаче не е изглеждал по този начин, когато дядо ми и баба ми или майка ми и баща ми са били на моята възраст. Той се е променял, развивал и е ставал все по-очарователен. Винаги ме е интригувал всеки разказ за миналото, който мога да изкопча. Да разбереш как е било, какво е имало и какво се е променило – това не е за изпускане!
Искам да почвуствам атмосферата на моя Бургас, каквато е била, когато ме е нямало. Искам да го видя през чуждите очи и да си представя цялата картина. Затова реших да поразпитам! Ама този път няма да ги оставя да ми кажат две думи и да продължат да си четат вестника и да си пият кафето! Не! Ще ще си направя една хубава разходка назад във времето и ще ви взема с мен.
И такааа, поразпитах, посъбрах малко спомени и сглобих един малък пъзел. Годината е 1979. Обувам си новите джапанки и отивам за една лимонада на Гъбката в Морската. После тръгвам надолу по „Ленин“ (сега „Богориди“). „Одеса“ и „Златна котва“ са препълнени и по улицата се носи новото парче на Емил Димитров „Ако си дал“, което същата година печели престижния конкурс „Мелодия на годината“. Вървя още надолу и стигам до пейка с няколко мъже, които пушат многозначително цигари и задълбочено обсъждат първия полет на българина Георги Иванов в космоса.
Неусетно стигам „Първи май“ (сега „Александровска“), подминавам ресторант “Свобода“, Детмаг-а (магазин за детски стоки), големия магазин за плодове и зеленчуци, кино „Септември“ и вече съм пред кино „Родина“ (сега магазин BILLA). Сещам се как баба ми е разказвала, че са ходили там и са гледали филми само за 30 стотинки! Я, отнякъде се чува приглушено песен на Стефка Берова – сигурно е от известния ресторант „Черно море“, там има и музика на живо.
Вече съм на Тройката. Гълъбите от покрива на читалище „Пробуда“ (сега „Триа“) се разхождат спокойно на площада, докато някое хлапе не ги подгони.
Лято е, във въздуха се носи щастие и писък на гларусите. Покрай мен минават няколко момчета с лек шоколадов загар. Оживено обсъждат дали ще им стигнат парите за кебабчета с лютеница. Набързо решиха, че ще си спестят по 15 стотинки за вход на плажа, като прескочат оградата. Да, ограда на плажа! Колко странно ми звучи това сега.
Времето напредва. Бризът започва да придава хлад към облика на града. Младежите се връщат от плажа с чаши изпита лимонада в ръцете, разговаряйки щастливи от добре прекарания ден. Слънцето бавно се скрива зад небосклона. Малките деца вече заспиват с „Аз съм сънчо“ по първа програма, учениците довършват подготовката на уроците си за следващия ден, а ресторантите започват да се пълнят с хора, жадни за добро прекарване. Неусетно Бургас се унася в прегръдката на нощта – един по един гаснат прозорците, москвичите заспиват сгушени пред блоковете на новите комплекси, уличните лампи мъждукат в мрака…
Особени чувства внесе в душата ми тази разходка. В спомените на семейството и учителите ми откривам родния ми град по съвсем различен начин – някак по-спокоен и млад. Кара ме да се замисля – колко ли животи са преминали тук, по чии стъпки ходя аз днес?
Сега вече всичко се променя много бързо и неусетно почти… Затова е особено важно да пазим спомена за миналото, да го обичаме и да го ценим. Морският полъх, чайките, пясъкът, слънцето – те винаги ще са тук, само ние хората идваме и си отиваме, малко по малко променяйки и Бургас.
Мисията ми не е приключила още – днес видях само един от нюансите на любимия град. След време ще се върна в нечии спомени пак и тогава ще го заваря съвсем друг. Сега оставям моя Бургас да нашепва своите морски песни, а аз да сънувам.
автори: Детелина Бошнакова и Лина Славова
Източник:http://oldburgas.com/
Спомням си, когато бях мъничка и пътувах с влака, още щом доближахме Бургас, нещо в мен започваше да се усмихва – радостта, която винаги съм срещала на гарата, която винаги ме е чакала там на перона, за да ме прегърне и да ми каже „Добре дошла у дома!“. Мисля, че всеки бургазлия е усещал нещо подобно. Човек може да живее навсякъде по света, но само едно място нарича „дом“. За мен това място е Бургас. Тук е моето семейство, тук са моите корени…
Градът обаче не е изглеждал по този начин, когато дядо ми и баба ми или майка ми и баща ми са били на моята възраст. Той се е променял, развивал и е ставал все по-очарователен. Винаги ме е интригувал всеки разказ за миналото, който мога да изкопча. Да разбереш как е било, какво е имало и какво се е променило – това не е за изпускане!
Искам да почвуствам атмосферата на моя Бургас, каквато е била, когато ме е нямало. Искам да го видя през чуждите очи и да си представя цялата картина. Затова реших да поразпитам! Ама този път няма да ги оставя да ми кажат две думи и да продължат да си четат вестника и да си пият кафето! Не! Ще ще си направя една хубава разходка назад във времето и ще ви взема с мен.
И такааа, поразпитах, посъбрах малко спомени и сглобих един малък пъзел. Годината е 1979. Обувам си новите джапанки и отивам за една лимонада на Гъбката в Морската. После тръгвам надолу по „Ленин“ (сега „Богориди“). „Одеса“ и „Златна котва“ са препълнени и по улицата се носи новото парче на Емил Димитров „Ако си дал“, което същата година печели престижния конкурс „Мелодия на годината“. Вървя още надолу и стигам до пейка с няколко мъже, които пушат многозначително цигари и задълбочено обсъждат първия полет на българина Георги Иванов в космоса.
Неусетно стигам „Първи май“ (сега „Александровска“), подминавам ресторант “Свобода“, Детмаг-а (магазин за детски стоки), големия магазин за плодове и зеленчуци, кино „Септември“ и вече съм пред кино „Родина“ (сега магазин BILLA). Сещам се как баба ми е разказвала, че са ходили там и са гледали филми само за 30 стотинки! Я, отнякъде се чува приглушено песен на Стефка Берова – сигурно е от известния ресторант „Черно море“, там има и музика на живо.
Вече съм на Тройката. Гълъбите от покрива на читалище „Пробуда“ (сега „Триа“) се разхождат спокойно на площада, докато някое хлапе не ги подгони.
Лято е, във въздуха се носи щастие и писък на гларусите. Покрай мен минават няколко момчета с лек шоколадов загар. Оживено обсъждат дали ще им стигнат парите за кебабчета с лютеница. Набързо решиха, че ще си спестят по 15 стотинки за вход на плажа, като прескочат оградата. Да, ограда на плажа! Колко странно ми звучи това сега.
Времето напредва. Бризът започва да придава хлад към облика на града. Младежите се връщат от плажа с чаши изпита лимонада в ръцете, разговаряйки щастливи от добре прекарания ден. Слънцето бавно се скрива зад небосклона. Малките деца вече заспиват с „Аз съм сънчо“ по първа програма, учениците довършват подготовката на уроците си за следващия ден, а ресторантите започват да се пълнят с хора, жадни за добро прекарване. Неусетно Бургас се унася в прегръдката на нощта – един по един гаснат прозорците, москвичите заспиват сгушени пред блоковете на новите комплекси, уличните лампи мъждукат в мрака…
Особени чувства внесе в душата ми тази разходка. В спомените на семейството и учителите ми откривам родния ми град по съвсем различен начин – някак по-спокоен и млад. Кара ме да се замисля – колко ли животи са преминали тук, по чии стъпки ходя аз днес?
Сега вече всичко се променя много бързо и неусетно почти… Затова е особено важно да пазим спомена за миналото, да го обичаме и да го ценим. Морският полъх, чайките, пясъкът, слънцето – те винаги ще са тук, само ние хората идваме и си отиваме, малко по малко променяйки и Бургас.
Мисията ми не е приключила още – днес видях само един от нюансите на любимия град. След време ще се върна в нечии спомени пак и тогава ще го заваря съвсем друг. Сега оставям моя Бургас да нашепва своите морски песни, а аз да сънувам.
автори: Детелина Бошнакова и Лина Славова
Източник:http://oldburgas.com/ 
