Дъждовното лято удари по джоба ни. В разгара на сезона реколтата гние на полето, а цените на плодовете и зеленчуците тръгнаха нагоре. Най-критично е при лозарите, а прогнозата е, че тази година ще ядем предимно вносно грозде, защото почти цялата реколта е съсипана.
Най-големи загуби обаче отчитат лозарите. Само в Югоизточна България близо половината реколта е нападната от болести. Прогнозата на винопроизводителите е, че лошата реколта ще оскъпи виното, но не много.
„Тази година гроздето ще бъде по-скъпо и не мисля, че ще доведе до някакви драстични промени -нещо в рамките на 10, 12, 15% така вдигане цената на виното”, обяснява Стефан Ангелов – винопроизводител пред bTV.
Въпреки провалената реколта, българското вино няма да изчезне от пазара, защото избите са пълни с нереализирани количества от старата реколта.
И ако вино все пак ще има, макар и скъпо, то лошата реколта е на път да фалира цели стопанства, за които лозарството е основен поминък. Затова от бранша се надяват на помощ от държавата, въпреки че практиката показва, че с бюджетни средства се покриват само щети след бедствие. А такова в земеделието не е обявено. 
Дъждовното лято удари по джоба ни. В разгара на сезона реколтата гние на полето, а цените на плодовете и зеленчуците тръгнаха нагоре. Най-критично е при лозарите, а прогнозата е, че тази година ще ядем предимно вносно грозде, защото почти цялата реколта е съсипана.
Най-големи загуби обаче отчитат лозарите. Само в Югоизточна България близо половината реколта е нападната от болести. Прогнозата на винопроизводителите е, че лошата реколта ще оскъпи виното, но не много.
„Тази година гроздето ще бъде по-скъпо и не мисля, че ще доведе до някакви драстични промени -нещо в рамките на 10, 12, 15% така вдигане цената на виното”, обяснява Стефан Ангелов – винопроизводител пред bTV.
Въпреки провалената реколта, българското вино няма да изчезне от пазара, защото избите са пълни с нереализирани количества от старата реколта.
И ако вино все пак ще има, макар и скъпо, то лошата реколта е на път да фалира цели стопанства, за които лозарството е основен поминък. Затова от бранша се надяват на помощ от държавата, въпреки че практиката показва, че с бюджетни средства се покриват само щети след бедствие. А такова в земеделието не е обявено. 
