Бургас за трети път получи приза Най-добрият град за живеене в България. Което за трети път поражда някои въпроси и размисли. За тези бургазлии, които не са обзети от телешки възторг и див местен шовинизъм, основният извод е: "Щом сме N1, значи във вътрешността на страната положението трябва е много зле". Което донякъде отговаря и на въпроса какво ни е толкова добрето. Или по-точно що годе добре и какво се смята за такова при положение, че сме на пето място в страната по заплати, не дишаме най-чистия въздух, не караме по гладки пътища. А при вида на разкопания център, недоумението за приза ни е още по-голямо.
През последните години Бургас наистина дръпна напред, но не чак толкова, че да се промени осезателно качеството на живот на бургазлии. По-скоро триумфът бе, че изместихме прехвалената Варна, която по инерция още продължава да се нарича "морска столица", но вече с уточнението "северна". Бием я отвсякъде по отношение на пътищата. Основните улици в града са преасфалтирани и дупките по тях са рядкост, но в комплексите е леш. Добре, че там се кара на първа и втора, иначе колите щяха да се изпочупят. Кварталите обаче не са витрината на града и общо взето хората в задния двор са доволни и на това, че имат подръка бакалница, банкомат, зеленчуков магазин и училище, а разбитите улици са подробности. Ако близостта на комуналните и битови услуги до жилищата е основен критерий, по това направление сме добре. Както обаче би трябвало да е добре и всеки български град без да има претенциите за най-добрия за живеене в България.
За Стара Загора нашият въздух сигурно е мечта, но не и за бургазлии. Бургас винаги е в челната петица на най-замърсените градове и с най-висок процент онкоболни. Колкото и да ни уверяват, че фините прахови частици понякога са над нормата, а сероводородът не я превишава. Каквито и пречиствателни инсталации и филми да се внедряват, близостта на "Нефтохим" се усеща, а през последните години все по-осезателно и на "Кроношпан", от който половин "Славейков" не може да спи от задушливата миризма. А норвежката мобилна станция отчита ли отчита свеж въздух...С шума положението не е по-розово. Въпреки променените трасета на захождащите към Бургас самолети, през лятото в "Славейков" и "Изгрев" не може да се спи от прелитащите през 10 минути машини. За Сарафово да не говорим, където от 10 години се говори за шумоизолиращ пояс между квартала и аерогарата, но още го няма. Виж, с обществения транспорт можем да се похвалим. От една година в града пътуват чисто нови автобуси, а скоро и тролеи, които рядко закъсняват. Но задръстванията са ад , особено на "Трапезица" и в района пред болницата, където минава целия трафик от вътрешността на страната за курортите на юг. А обходният път по "Крайезерна" е все още мираж. Остава надеждата, че поне от догодина ще почнат северната дъга, която още при Миролюбово ще отклонява трафика от магистрала "Тракия" за Слънчев бряг. Със заетостта също не сме кой знае колко за хвалене, въпреки че поддържаме нива от 5% безработица. Добре за Бургас трябва да се смята, че има "Нефтохим", все още работещо пристанище, летище, двайсетина фабрики и манифактури и най-важното море, което да осигурява сезонната заетост. Без нея процентът безработници щеше да е много по-голям. През последните години, ако не броим моловете и някой цех за майонеза, в града сериозно предприятие не се открива, а за инвестиция се смята застрояването с кооперации на свободните зелени площи. Новата промишлена зона на север продължава да стои празна в очакване на "световни" фирми да сглобяват джиесеми, да шият на ишлеме маркови дрехи или да правят платки за компютърни гиганти. Те обаче така и не идват в Бургас, но се задоволяваме с бъдещото откриване на един цех от руснаци за медицински консумативи. Или може би здравеопазването ни е добре. Там нещата наистина се подобриха през последните години, но за по-сериозните случаи бургазлии винаги си имат едно наум да отскачат до други градове. Имаме си даже и болница с хеликоптерна площадка, която няма да е по-джоба на повечето пациенти, ако не дай си Боже им се наложи. Иначе от паркове и места за разходка не можем да се оплачем. Имаме си и плаж, макар и със скрита от кръчми гледка към морето, но все пак е пясък, на което биха ни завидяли от Ямбол и Враца. За всички от вътрешността на страната, представата за Бургас е по-скоро романтична, отколкото реална. За тях морето е всичко, а щом го има, се предполага, че край него всичко трябва да е добре или най-малкото романтично. А с тези недорасли палми в саксии погледнати от телевизора все едно сме Хаваите за хората от полето и планината, особено за тези, които не могат да си го позволят. За тях Бургас е "Ах, морето". И неслучайно спечелихме и наградата на публиката, която не е само от бургазлии.
Велко Тасев 
Бургас за трети път получи приза Най-добрият град за живеене в България. Което за трети път поражда някои въпроси и размисли. За тези бургазлии, които не са обзети от телешки възторг и див местен шовинизъм, основният извод е: "Щом сме N1, значи във вътрешността на страната положението трябва е много зле". Което донякъде отговаря и на въпроса какво ни е толкова добрето. Или по-точно що годе добре и какво се смята за такова при положение, че сме на пето място в страната по заплати, не дишаме най-чистия въздух, не караме по гладки пътища. А при вида на разкопания център, недоумението за приза ни е още по-голямо.
През последните години Бургас наистина дръпна напред, но не чак толкова, че да се промени осезателно качеството на живот на бургазлии. По-скоро триумфът бе, че изместихме прехвалената Варна, която по инерция още продължава да се нарича "морска столица", но вече с уточнението "северна". Бием я отвсякъде по отношение на пътищата. Основните улици в града са преасфалтирани и дупките по тях са рядкост, но в комплексите е леш. Добре, че там се кара на първа и втора, иначе колите щяха да се изпочупят. Кварталите обаче не са витрината на града и общо взето хората в задния двор са доволни и на това, че имат подръка бакалница, банкомат, зеленчуков магазин и училище, а разбитите улици са подробности. Ако близостта на комуналните и битови услуги до жилищата е основен критерий, по това направление сме добре. Както обаче би трябвало да е добре и всеки български град без да има претенциите за най-добрия за живеене в България.
За Стара Загора нашият въздух сигурно е мечта, но не и за бургазлии. Бургас винаги е в челната петица на най-замърсените градове и с най-висок процент онкоболни. Колкото и да ни уверяват, че фините прахови частици понякога са над нормата, а сероводородът не я превишава. Каквито и пречиствателни инсталации и филми да се внедряват, близостта на "Нефтохим" се усеща, а през последните години все по-осезателно и на "Кроношпан", от който половин "Славейков" не може да спи от задушливата миризма. А норвежката мобилна станция отчита ли отчита свеж въздух...С шума положението не е по-розово. Въпреки променените трасета на захождащите към Бургас самолети, през лятото в "Славейков" и "Изгрев" не може да се спи от прелитащите през 10 минути машини. За Сарафово да не говорим, където от 10 години се говори за шумоизолиращ пояс между квартала и аерогарата, но още го няма. Виж, с обществения транспорт можем да се похвалим. От една година в града пътуват чисто нови автобуси, а скоро и тролеи, които рядко закъсняват. Но задръстванията са ад , особено на "Трапезица" и в района пред болницата, където минава целия трафик от вътрешността на страната за курортите на юг. А обходният път по "Крайезерна" е все още мираж. Остава надеждата, че поне от догодина ще почнат северната дъга, която още при Миролюбово ще отклонява трафика от магистрала "Тракия" за Слънчев бряг. Със заетостта също не сме кой знае колко за хвалене, въпреки че поддържаме нива от 5% безработица. Добре за Бургас трябва да се смята, че има "Нефтохим", все още работещо пристанище, летище, двайсетина фабрики и манифактури и най-важното море, което да осигурява сезонната заетост. Без нея процентът безработници щеше да е много по-голям. През последните години, ако не броим моловете и някой цех за майонеза, в града сериозно предприятие не се открива, а за инвестиция се смята застрояването с кооперации на свободните зелени площи. Новата промишлена зона на север продължава да стои празна в очакване на "световни" фирми да сглобяват джиесеми, да шият на ишлеме маркови дрехи или да правят платки за компютърни гиганти. Те обаче така и не идват в Бургас, но се задоволяваме с бъдещото откриване на един цех от руснаци за медицински консумативи. Или може би здравеопазването ни е добре. Там нещата наистина се подобриха през последните години, но за по-сериозните случаи бургазлии винаги си имат едно наум да отскачат до други градове. Имаме си даже и болница с хеликоптерна площадка, която няма да е по-джоба на повечето пациенти, ако не дай си Боже им се наложи. Иначе от паркове и места за разходка не можем да се оплачем. Имаме си и плаж, макар и със скрита от кръчми гледка към морето, но все пак е пясък, на което биха ни завидяли от Ямбол и Враца. За всички от вътрешността на страната, представата за Бургас е по-скоро романтична, отколкото реална. За тях морето е всичко, а щом го има, се предполага, че край него всичко трябва да е добре или най-малкото романтично. А с тези недорасли палми в саксии погледнати от телевизора все едно сме Хаваите за хората от полето и планината, особено за тези, които не могат да си го позволят. За тях Бургас е "Ах, морето". И неслучайно спечелихме и наградата на публиката, която не е само от бургазлии.
Велко Тасев 
