Франция отново е в политическа криза. Само няколко часа след като представи своя кабинет, новоназначеният премиер Себастиан Льокорно подаде оставка, превръщайки се в рекордьор по краткост на управлението в Петата република. Решението му дойде като гръм от ясно небе, но всъщност беше закономерен резултат от продължаващия хаос във френската политика.
Льокорно е роден през 1986 година и дълги години беше сред най-близките хора на президента Еманюел Макрон. В неговия политически път личат както амбиция, така и умението да се приспособява. Започнал от редиците на републиканците, той бързо се ориентира към центъра и към новата власт, която Макрон изгради около себе си. През последните години беше министър на въоръжените сили и се радваше на доверие, смятан за балансиран и дисциплиниран политик. Именно това доведе до решението на президента да му повери най-трудната роля – да състави кабинет, който да оцелее в разпокъсения парламент.
Но Франция вече отдавна не е страната на стабилните мнозинства. Парламентът е фрагментиран, опозицията – агресивна, а общественото доверие в институциите – рекордно ниско. Още при представянето на правителството му стана ясно, че нито левицата, нито десницата имат намерение да го подкрепят. Без реално мнозинство и без възможност да прокара дори бюджета, новият премиер беше изправен пред стена още в първия си ден. Льокорно отказа да използва спорната конституционна клауза, която позволява законите да бъдат прокарвани без гласуване, а това се оказа политическо самоубийство.
По неофициална информация оставката му е подадена след напрегнат разговор в Елисейския дворец. Сред мотивите се споменават липсата на подкрепа от коалиционните партньори и натиск от страна на президента да се реформира кабинета още преди да е започнал работа. Според френски медии, част от министрите са отказали да положат клетва, след като имената им изтекоха преждевременно в пресата.
Така Франция се събужда с поредния провал и с усещането, че страната е в политически вакуум. Пазарите реагираха нервно, а опозицията вече настоява за предсрочни избори. Льокорно от своя страна не направи публично изявление, но близки до него твърдят, че не желае да бъде използван като параван за политическа нестабилност.
Едва 39-годишен, Себастиан Льокорно имаше всички шансове да се превърне в символ на младото поколение във френската политика. Вместо това името му остана в историята като премиера с най-кратък мандат. Французите, изморени от експерименти, гледат с недоверие към всеки нов опит за стабилност. А Макрон – вече без реална парламентарна опора – изглежда все по-изолиран в собствената си република.
И ако нещо символизира настоящето на Франция, то е именно тази сцена пред Елисейския дворец: млад премиер, изправен пред микрофоните, с уверен поглед и празен мандат – човек, който още преди да е започнал, вече е приключил.
