Ротавирусен ентерит е инфекциозно заболяване на храносмилателната система. Причинители на заболяването са ротавирусите от род Rotavirus на сем. Rotaviridae. Много са устойчиви във външна среда, особено във фекалиите и предметите от бита. Различават се пет групи на вируса - от А до Е, като група А причинява заболявания у човека, като най-често се заразяват дeцата на 2-3-годишна възраст.
Източник на инфекцията са болните и здравите вирусоносители. Те отделят вируса чрез фекалиите. Механизмът на заразяване е фекално-орален. Фактори на предаване на инфекцията са заразени хранителни продукти, замърсени ръце и вода. Основните пътища на пренасяне на инфекцията са алиментарният, контактно-битовият и по-рядко водният път. Възприемчивостта е висока.
Попаднали в стомашно-чревния тракт, вирусите селективно се населват в епитела на тънките черва, там се размножават, предизвикват атрофия и нарушават тяхната резорбтивна функция. Нарушава се и ензимната активност в червата, което води до диария и загуба на електролити и вода, с последваща дехидратация на пациента.
Инкубационният период на заболяването е от 24 часа до 4 дни. Ротавирусният ентерит започва остро с висока температура до 38°-39°С, неспокойствие, болки в корема, гадене, повръщане и диариен синдром с отделяне на неколкократни, кашеви до воднисти изпражнения с жълтеникав цвят. След няколко часа настъпва дехидратация, особено при малките деца и кърмачетата. При част от болните може да се развие и катарален синдром с хрема, кашлица, зачервяване на гърлото и хиперемия на конюнктивите. Заболяването продължава 6-8 дни.
За поставяне на диагнозата са важни епидемиологичните и клинични данни на пациента. Необходимо е и вирусологично потвърждаване, т.е. откриване на причинителя в изпражненията чрез серологични методи за доказване на антитела. Бързата диагностика за доказване на причинителя има принципно значение за навременното лечение.
За доказване на ротавируси е необходимо една фекална проба в количество, колкото грахово зърно, взет не по-късно от 4-я ден от началото на клиничните признаци. Ротавирусният ентерит води до дехидратация и е изключително опасен през лятните месеци
Ротавирусен ентерит е инфекциозно заболяване на храносмилателната система. Причинители на заболяването са ротавирусите от род Rotavirus на сем. Rotaviridae. Много са устойчиви във външна среда, особено във фекалиите и предметите от бита. Различават се пет групи на вируса - от А до Е, като група А причинява заболявания у човека, като най-често се заразяват дeцата на 2-3-годишна възраст.
Източник на инфекцията са болните и здравите вирусоносители. Те отделят вируса чрез фекалиите. Механизмът на заразяване е фекално-орален. Фактори на предаване на инфекцията са заразени хранителни продукти, замърсени ръце и вода. Основните пътища на пренасяне на инфекцията са алиментарният, контактно-битовият и по-рядко водният път. Възприемчивостта е висока.
Попаднали в стомашно-чревния тракт, вирусите селективно се населват в епитела на тънките черва, там се размножават, предизвикват атрофия и нарушават тяхната резорбтивна функция. Нарушава се и ензимната активност в червата, което води до диария и загуба на електролити и вода, с последваща дехидратация на пациента.
Инкубационният период на заболяването е от 24 часа до 4 дни. Ротавирусният ентерит започва остро с висока температура до 38°-39°С, неспокойствие, болки в корема, гадене, повръщане и диариен синдром с отделяне на неколкократни, кашеви до воднисти изпражнения с жълтеникав цвят. След няколко часа настъпва дехидратация, особено при малките деца и кърмачетата. При част от болните може да се развие и катарален синдром с хрема, кашлица, зачервяване на гърлото и хиперемия на конюнктивите. Заболяването продължава 6-8 дни.
За поставяне на диагнозата са важни епидемиологичните и клинични данни на пациента. Необходимо е и вирусологично потвърждаване, т.е. откриване на причинителя в изпражненията чрез серологични методи за доказване на антитела. Бързата диагностика за доказване на причинителя има принципно значение за навременното лечение.
За доказване на ротавируси е необходимо една фекална проба в количество, колкото грахово зърно, взет не по-късно от 4-я ден от началото на клиничните признаци. Още от последните новини
Бургас
