[caption id="attachment_63826" align="aligncenter" width="384"]
снимка: motivirai.me[/caption]
Майкъл Джефри Джордан, роден на 17 февруари 1963 година в Бруклин, Ню Йорк, е бивш американски професионален баскетболист, считан за един от най-великите играчи за всички времена. Висок е 198cm. От 1984 до 2003 (с прекъсвания) е играл в НБА. Известен е с прякора си „Въздушния“ (на английски език "Air Jordan") заради високия си отскок. Собственик на отбора на Шарлот Бобкетс.
Като момче Майкъл играе бейзбол, баскетбол и американски футбол, като любим спорт му е бейзболът. Но като деветокласник той постъпва в училищния отбор по баскетбол. Първата си забивка той прави още в девети клас, висок само 172cm. В десети Майкъл не успява да намери място във гимназиалният си отбор. Отпратен е да се състезава за втория отбор на училището. Там той реализира средно по 25 точки на мач. В единадесети клас е вече 190cm висок и намира място в първия отбор на училището. Същият сезон е поканен и на Файв Стар Камп (спортен лагер за най-талантливите млади баскетболисти от цяла Америка). Там Майкъл печели десет индивидуални трофея и по този начин привлича погледите на редица колежи. Тогава той решава, че баскетболът е спортът, който иска да играе и си поставя за цел да постигне големи успехи. Следващата година е последна за него във гимназията. Той отново играе в отбора и постига по 27 точки средно на мач. Което му носи и стипендия от университета Северна Каролина.
В колежанския баскетболен отбор Джордан избира за първи път да играе с №23. Той обяснява това свое решение с факта, че брат му (първият голям съперник в детските години на Майкъл) обикновено играе с №45. И от уважение към него той избира число, приблизително наполовина по-малко от 45. В първата си година в университета Джордан е избран за новобранец №1 на Атлантическата Конференция. Отборът се класира за финал и играе срещу Джорджтаунския университет с лидер бъдещия голям съперник на Джордан Патрик Юинг. Петнадесет секунди преди края Северна Каролина губи с една точка когато топката попада в ръцете на Въздушния и той бележи от средно разстояние, с което и носи победата за своя отбор. Така Джордан привлича вниманието на всички към себе си.
През 1984 година Джордан играе за олимпийския отбор на САЩ. В отбора участват само колежани заради тогавашните правила, според които професионалисти не могат да участват в Олимпийски игри. Американците печелят златните медали. Девет месеца по-късно Джордан изиграва първия си мач в НБА за отбора на Чикаго Булс.
Майкъл прави своя дебют в професионалния баскетбол на 26 октомври 1984 г., отбелязвайки 16 точки срещу отбора на Уошингтън Бюлетс. В следващия си месец игра за Булс той в шест мача бележи повече от 30 точки. Същата година Джордан е избран в стартовата петица на Изтока в Мача на Звездите. Майкъл завършва сезона с 28 точки средно на мач и е избран за новобранец на годината.
Следващият сезон обаче Джордан чупи своя глезен. Една болезнена и тежка травма, която го вади извън игрището за дълго време. Той се завръща на 15 март 1986 г.,в мач срещу Милуоки Бъкс. С неговото завръщане Чикаго Булс се класира за плейофите, но там те срещат Бостън Селтикс и въпреки че Джордан бележи рекордните 63 точки за един плейофен мач, Булс са отстранени.
През сезон 1986/87 Джордан бележи 37 точки средно на мач и печели първата си титла за най-добър реализатор. През 1988 в звездния уикенд печели турнира на забивките за втори последователен път, както и наградата най-полезен играч в мача на звездите. През сезон 1988/89 година той бележи 32,5 точки средно на мач и печели своята трета титла най-добър реализатор на сезона. През сезон 1989/90 отново печели титлата най-добър реализатор на сезона. Чикаго обаче са отстранени отново от плейофите и не могат за пореден път да спечелят така жадуваната титла.
Следващият сезон започва много успешно за Чикаго Булс. Играта на отбора е вече много зряла. Около Джордан изгряват звездите и на Скоти Пипън и Хорас Грант. Отборът завършва на първо място в редовния сезон за първи път от 16 години. След невероятна серия в плейофите, където постигат 15 победи и само 2 загуби, Булс печелят титла за първи път в историята си. Майкъл Джордан обира наградите за най-добър играч и реализатор на сезона, както и за най-добър играч на финалите.
Сезон 1991/92 е дори по-успешен. Чикаго Булс завършват редовния сезон с 67 победи и 15 загуби. Печелят без проблеми титлата, а Джордан - отново индивидуалните награди за най-добър реализатор и най-добър играч на редовния сезон и на финалите.
Трета поредна титла печели отборът на Булс през сезон 1992/93. Джордан отново е избран за най-добър реализатор и най-добър играч във финалите. Наградата за най-добър играч през редовния сезон е взета от близкия приятел на Майкъл Чарлс Баркли.
На Олимпийските игри в Барселона през 1992 година Джордан участва във Дрийм Тийм отбора на САЩ (който и до момента е баскетболният отбор с най-много звезди, участвал на Олимпиада). Отборът печели златните медали като просто „смазва“ всеки свой противник.
На 6 октомври 1993 година Майкъл обявява, че се отказва от баскетбола след като вече е спечелил всичко възможно - три последователни титли в НБА, три поредни отличия за най-добър играч във финалите, седем поредни реализаторски титли и куп други индивидуални награди. Той започва кариера на професионален бейзболист в отбора на Чикаго Уайт Сокс, опитвайки се да изпълни детската си мечта и желанието на баща си.
На 19 март 1995 година Джордан официално се завръща в мач срещу Индиана Пейсърс. Играе с номер 45 до втория мач от плейофите срещу Орландо Меджик когато решава отново да облече потника с легендарния номер 23. През следващия сезон 1995/96 Булс постигат и досега ненадминатия баланс от 72 победи и 10 загуби като по този начин печелят четвъртата си титла. През следващите два сезона те успяват да спечелят петата и шестата си титла след драматични финални битки с отбора на Карл Малоун, Юта Джаз. И през трите сезона Джордан печели отличието за най-добър играч във финалите, прибавяйки към него и трофея за най-добър играч през редовния сезон през 1996 и 1998 г.
Блестящият финал срещу Юта през 1998 г. е достоен завършек за една толкова успешна кариера. Част от звездите на Чикаго вече са обявили, че ще напуснат отбора, договорът на треньора Фил Джексън също изтича. Майкъл Джордан също обявява решението си да се откаже.
На 25 септември 2001 г. Джордан отново обявява завръщането си в НБА. Той облича екипа на частично притежавания от него отбор на Уошингтън Уизардс. В първия сезон след завръщянето си Джордан е преследван от различни контузии. Въпреки че успява да изиграе само 60 мача и отборът му не се класира за плейофите, Майкъл е посрещнат много топло от публиката. През сезона отборът му се радва на най-висока посещаемост в цялата лига.
Сезон 2002/03 е последният в кариерата на Майкъл Джордан. Той е посрещан с неспирни овации във всяка една зала, в която играе Уошингтън Уизардс. Последният му мач в зала Юнайтед Сентър в Чикаго е изпълнен с продължителни аплодисменти и много сълзи. Преди гостуването на Маями Хийт, домакините организират церемония, подкрепяща решението на отбора да спре използването на номер 23 в бъдеще, въпреки че Джордан никога не е играл в Маями. През последния си сезон Джордан не е избран в стартовата петица в мача на звездите. Но избраният за титулярен гард Винс Картър решава в знак на уважение да се откаже от мястото си в полза на легендата.
Майкъл Джордан изиграва последният си мач в НБА на 16 април 2003 във Филаделфия срещу отбора на Филаделфия Севънти Сиксърс. В него той отбелязва 15 точки и е сменен под бурни аплодисменти на публиката минута и 44 секунди преди края.
Източник: bg.wikipedia.
снимка: motivirai.me[/caption]
Майкъл Джефри Джордан, роден на 17 февруари 1963 година в Бруклин, Ню Йорк, е бивш американски професионален баскетболист, считан за един от най-великите играчи за всички времена. Висок е 198cm. От 1984 до 2003 (с прекъсвания) е играл в НБА. Известен е с прякора си „Въздушния“ (на английски език "Air Jordan") заради високия си отскок. Собственик на отбора на Шарлот Бобкетс.
Като момче Майкъл играе бейзбол, баскетбол и американски футбол, като любим спорт му е бейзболът. Но като деветокласник той постъпва в училищния отбор по баскетбол. Първата си забивка той прави още в девети клас, висок само 172cm. В десети Майкъл не успява да намери място във гимназиалният си отбор. Отпратен е да се състезава за втория отбор на училището. Там той реализира средно по 25 точки на мач. В единадесети клас е вече 190cm висок и намира място в първия отбор на училището. Същият сезон е поканен и на Файв Стар Камп (спортен лагер за най-талантливите млади баскетболисти от цяла Америка). Там Майкъл печели десет индивидуални трофея и по този начин привлича погледите на редица колежи. Тогава той решава, че баскетболът е спортът, който иска да играе и си поставя за цел да постигне големи успехи. Следващата година е последна за него във гимназията. Той отново играе в отбора и постига по 27 точки средно на мач. Което му носи и стипендия от университета Северна Каролина.
В колежанския баскетболен отбор Джордан избира за първи път да играе с №23. Той обяснява това свое решение с факта, че брат му (първият голям съперник в детските години на Майкъл) обикновено играе с №45. И от уважение към него той избира число, приблизително наполовина по-малко от 45. В първата си година в университета Джордан е избран за новобранец №1 на Атлантическата Конференция. Отборът се класира за финал и играе срещу Джорджтаунския университет с лидер бъдещия голям съперник на Джордан Патрик Юинг. Петнадесет секунди преди края Северна Каролина губи с една точка когато топката попада в ръцете на Въздушния и той бележи от средно разстояние, с което и носи победата за своя отбор. Така Джордан привлича вниманието на всички към себе си.
През 1984 година Джордан играе за олимпийския отбор на САЩ. В отбора участват само колежани заради тогавашните правила, според които професионалисти не могат да участват в Олимпийски игри. Американците печелят златните медали. Девет месеца по-късно Джордан изиграва първия си мач в НБА за отбора на Чикаго Булс.
Майкъл прави своя дебют в професионалния баскетбол на 26 октомври 1984 г., отбелязвайки 16 точки срещу отбора на Уошингтън Бюлетс. В следващия си месец игра за Булс той в шест мача бележи повече от 30 точки. Същата година Джордан е избран в стартовата петица на Изтока в Мача на Звездите. Майкъл завършва сезона с 28 точки средно на мач и е избран за новобранец на годината.
Следващият сезон обаче Джордан чупи своя глезен. Една болезнена и тежка травма, която го вади извън игрището за дълго време. Той се завръща на 15 март 1986 г.,в мач срещу Милуоки Бъкс. С неговото завръщане Чикаго Булс се класира за плейофите, но там те срещат Бостън Селтикс и въпреки че Джордан бележи рекордните 63 точки за един плейофен мач, Булс са отстранени.
През сезон 1986/87 Джордан бележи 37 точки средно на мач и печели първата си титла за най-добър реализатор. През 1988 в звездния уикенд печели турнира на забивките за втори последователен път, както и наградата най-полезен играч в мача на звездите. През сезон 1988/89 година той бележи 32,5 точки средно на мач и печели своята трета титла най-добър реализатор на сезона. През сезон 1989/90 отново печели титлата най-добър реализатор на сезона. Чикаго обаче са отстранени отново от плейофите и не могат за пореден път да спечелят така жадуваната титла.
Следващият сезон започва много успешно за Чикаго Булс. Играта на отбора е вече много зряла. Около Джордан изгряват звездите и на Скоти Пипън и Хорас Грант. Отборът завършва на първо място в редовния сезон за първи път от 16 години. След невероятна серия в плейофите, където постигат 15 победи и само 2 загуби, Булс печелят титла за първи път в историята си. Майкъл Джордан обира наградите за най-добър играч и реализатор на сезона, както и за най-добър играч на финалите.
Сезон 1991/92 е дори по-успешен. Чикаго Булс завършват редовния сезон с 67 победи и 15 загуби. Печелят без проблеми титлата, а Джордан - отново индивидуалните награди за най-добър реализатор и най-добър играч на редовния сезон и на финалите.
Трета поредна титла печели отборът на Булс през сезон 1992/93. Джордан отново е избран за най-добър реализатор и най-добър играч във финалите. Наградата за най-добър играч през редовния сезон е взета от близкия приятел на Майкъл Чарлс Баркли.
На Олимпийските игри в Барселона през 1992 година Джордан участва във Дрийм Тийм отбора на САЩ (който и до момента е баскетболният отбор с най-много звезди, участвал на Олимпиада). Отборът печели златните медали като просто „смазва“ всеки свой противник.
На 6 октомври 1993 година Майкъл обявява, че се отказва от баскетбола след като вече е спечелил всичко възможно - три последователни титли в НБА, три поредни отличия за най-добър играч във финалите, седем поредни реализаторски титли и куп други индивидуални награди. Той започва кариера на професионален бейзболист в отбора на Чикаго Уайт Сокс, опитвайки се да изпълни детската си мечта и желанието на баща си.
На 19 март 1995 година Джордан официално се завръща в мач срещу Индиана Пейсърс. Играе с номер 45 до втория мач от плейофите срещу Орландо Меджик когато решава отново да облече потника с легендарния номер 23. През следващия сезон 1995/96 Булс постигат и досега ненадминатия баланс от 72 победи и 10 загуби като по този начин печелят четвъртата си титла. През следващите два сезона те успяват да спечелят петата и шестата си титла след драматични финални битки с отбора на Карл Малоун, Юта Джаз. И през трите сезона Джордан печели отличието за най-добър играч във финалите, прибавяйки към него и трофея за най-добър играч през редовния сезон през 1996 и 1998 г.
Блестящият финал срещу Юта през 1998 г. е достоен завършек за една толкова успешна кариера. Част от звездите на Чикаго вече са обявили, че ще напуснат отбора, договорът на треньора Фил Джексън също изтича. Майкъл Джордан също обявява решението си да се откаже.
На 25 септември 2001 г. Джордан отново обявява завръщането си в НБА. Той облича екипа на частично притежавания от него отбор на Уошингтън Уизардс. В първия сезон след завръщянето си Джордан е преследван от различни контузии. Въпреки че успява да изиграе само 60 мача и отборът му не се класира за плейофите, Майкъл е посрещнат много топло от публиката. През сезона отборът му се радва на най-висока посещаемост в цялата лига.
Сезон 2002/03 е последният в кариерата на Майкъл Джордан. Той е посрещан с неспирни овации във всяка една зала, в която играе Уошингтън Уизардс. Последният му мач в зала Юнайтед Сентър в Чикаго е изпълнен с продължителни аплодисменти и много сълзи. Преди гостуването на Маями Хийт, домакините организират церемония, подкрепяща решението на отбора да спре използването на номер 23 в бъдеще, въпреки че Джордан никога не е играл в Маями. През последния си сезон Джордан не е избран в стартовата петица в мача на звездите. Но избраният за титулярен гард Винс Картър решава в знак на уважение да се откаже от мястото си в полза на легендата.
Майкъл Джордан изиграва последният си мач в НБА на 16 април 2003 във Филаделфия срещу отбора на Филаделфия Севънти Сиксърс. В него той отбелязва 15 точки и е сменен под бурни аплодисменти на публиката минута и 44 секунди преди края.
Източник: bg.wikipedia.
