Параграф 22 – капан за родителите
[caption id="attachment_128383" align="aligncenter" width="513"]
Снимка: framar.bg[/caption]
Родители на деца с увреждания и хранителни нетолерантности от Бургас попадат в истински капан на Наредба. В случая става въпрос за малчугани, които имат рядкото заболяване цьолиакия. При възрастните, тази болест се нарича глутенова ентеропатия или просто непоносимост към глутен. Лечение на болестта няма. Спазва се 100% диета - диета на молекулно ниво за цял живот.
„Проблемът е, че посещаването на детска градина и училище е задължително, а тези заведения не са в състояние да осигуряват специална храна, като внасянето й от родителите също е забранено. Засегнатите деца са непренебрежимо много - с аутизъм, цьолиакия, АБКМ, Крон, диабет и някои по - рядко срещани алергии“, казват родителите. Всички те буквално се удрят в парадоксалния параграф 22 от Наредбата на МЗ.
Според тях това е институционално погазване на Конституцията по чл.28 и 29, ал.1, а именно:
Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление;
Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
Майките са сигнализирали редица институции, в това число и МЗХ, МОН, МТСП. Към момента не са получили отговор от нито една от изброените.
Снимка: framar.bg[/caption]
Родители на деца с увреждания и хранителни нетолерантности от Бургас попадат в истински капан на Наредба. В случая става въпрос за малчугани, които имат рядкото заболяване цьолиакия. При възрастните, тази болест се нарича глутенова ентеропатия или просто непоносимост към глутен. Лечение на болестта няма. Спазва се 100% диета - диета на молекулно ниво за цял живот.
„Проблемът е, че посещаването на детска градина и училище е задължително, а тези заведения не са в състояние да осигуряват специална храна, като внасянето й от родителите също е забранено. Засегнатите деца са непренебрежимо много - с аутизъм, цьолиакия, АБКМ, Крон, диабет и някои по - рядко срещани алергии“, казват родителите. Всички те буквално се удрят в парадоксалния параграф 22 от Наредбата на МЗ.
Според тях това е институционално погазване на Конституцията по чл.28 и 29, ал.1, а именно:
Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление;
Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
Майките са сигнализирали редица институции, в това число и МЗХ, МОН, МТСП. Към момента не са получили отговор от нито една от изброените. 
