Проф. Диана Гергова е един от най-изтъкнатите специалисти по тракийска археология в България. Работи в Националния археологически институт с музей при БАН и е професор по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. Член е на национални и международни организации, сред които Управителният съвет на националния комитет на ИКОМОС - ЮНЕСКО, Научният комитет по погребална археология - Браила, Световният археологически конгрес - член и координатор за Централна и Източна Европа и Азия (от 2009 г.). Американският биографичен институт я отличава с наградата "Жена на годината" в областта на археологията и бизнеса. Автор е на книги и на 200 научни статии. Ръководила е множество археологически проучвания на различни места в страната – сред които изследванията на гетския религиозен и политически център в Сборяново, българо- японските проучвания на селищната могила Дядово, тракийски светилища в Западните Родопи и други.
Като дългогодишен изследовател на Ахтопол и района, в момента тя ръководи археологически проучвания в града.
Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА
- Проф. Диана Гергова, какви са проучванията, които правите в Ахтопол сега?
-Продължаваме изследването на един разрушен културен пласт, който се намира в центъра на стария град. И сега, както през предишните години на скромни по мащаб изследвания , откриваме изключително интересни находки, които ни дават много ценна информация за най-ранните етапи от историята на античния Ахтопол. Тук най-мощните, видими следи са от късноантичната епоха. Но имахме голямото щастие при спасителните разкопки, които проведохме през изминалите години както и сега , да продължаваме да откриваме доказателствата че Ахтопол е тракийски град с много ранна дата на основаване. Тя е във втората половина на 2 хил. пр. Хр. , времето на Троянската война.
-Можем ли да споменем за някой конкретни находки?
-Все още сме в началото на работата си за този сезон. Започнахме само преди дни. Работата ни не е много лека, защото се борим и с премахването на куп строителни останки от преди няколко години. Но вече имаме нови доказателства за древността на града - фрагменти от работена на ръка и на колело тракийска керамика от късната бронзова епоха и желязната епоха, фрагменти красиви вносни гръцки съдове от 6-5 в. пр. Хр. , от мегарски купи от 3-2 в. век пр. Христа, фрагменти от рядко срещана в града луксозна римска керамика.
Радвам се, че именно тези наши проучвания хвърлят за първи път светлина върху по-ранната или по-точно тракийската история на този град.
Разбира се откриваме и интересни материали от средновековието – накити, апликации, керамични съдове. Мисля че за жителите на Ахтопол ще е интересно да видят и спасени останки от живота на града от началото на 20 век.
Надявам се, че в рамките на нашите скромни финансови възможности, но подпомогнати и от 15 прекрасни доброволци от Фондация „Пътят на траките”, извършваме полезно дело не само свързано с историята, но и с благоустрояването на града. Доброволците са от пет европейски страни-Италия, Испания, Португалия, Гърция и Турция по проект , финансиран по програма „Еразъм +“ и ще работят с нас петнадесет дни. Сред тях има студенти по археология, по антропология, млади журналисти и др. Така не беше нужно да търсим значителна сума за заплащането труда на една квалифицирана работна ръка, както и за престоя й.
Тези млади хора участваха в организирането на фестивала "Живият огън на традициите", който се проведе през юни в Котел, а след приключване на разкопките ще представят арт инсталацията "Пътят на Килима" от 28 до 30 юли в морската градина на Бургас.
Така че имаме един много хубав екип от млади хора дошли да се запознаят с българското културно историческо наследство и да работят за съхранението и популяризирането му. Аз се надявам, че ще отхвърлим много работа и ще имаме добри резултати.
Имам оптимистични очаквания към обекта, защото проучването му е рядък шанс да се извадят колкото се може повече материали, свързани именно с ранната, с тракийската история на този все още изключително малко проучен наш черноморски град.
В същото време трябва да кажа, че Ахтопол има уникалната възможност да бъдат направени мащабни проучвания в оставеното специално за археологически разкопки пространство на Стария град, да бъдат разкрити изключително ценни паметници. Това разбира се е въпрос на много добро финансиране и на перспективни проучвания с широк мащаб при осигурено стабилно и трайно финансиране.
-От къде идва финансирането на разкопките?
-Обединихме усилията и възможностите си за по- доброто изследване и благоустрояване на града с председателя на Сдружение „Черноморска Странджа” инж. Петър Кънев. Сдружението осигури минималните необходими реални средства. Помогна ни и кметът на Ахтопол Станимир Димитров. Най- значителното перо е участието на доброволците. Много бих се радвала, ако община Царево подкрепи и със средства бъдещото развитие на по- мащабни проучвания в града. Все не стигат средства за култура и наука, а именно в тях е разковничето към привлекателността на града с неговата индивидуалност и интересна история. Туристите имат нужда не само от прекрасна природа, пясък и море, но и от нови знания и емоции.
-Следят ли с интерес Вашата работа туристите , които са сега в града?
-Ооо, трябва да Ви кажа, че всички с огромен интерес идват, питат, искат да разберат какво сме намерили. Ние им обясняваме. И аз смятам, че в Ахтопол могат да бъдат предприети много интересни инициативи, свързани с археологията, с реконструкции на производство на керамика, на тъкани и на много други неща, които биха дближили много по-активно туристите с древните култури и традиции на България.
-Имате ли опасения за иманярски набези или обекта е достатъчно добре защитен.
-Обектът се намира в центъра на Стария град, така че нямаме притеснения. Освен това аз съм много очарована от жителите на града и от отношението им към тяхното минало. Те много биха искали да се случва нещо повече. С изострено чувство на граждански дълг се опитват да защитават своите старини от разрухата, на която някои хора отвън подлагат старините в името на своите частни интереси. Хората от Ахтопол искат техния град да се развива, старините да бъдат опазвани, показвани, искат да имат музей. И мисля, че работим в една много, много хубава атмосфера.
