Две къщи в странджанското село Момина църква се продават на търг от частен съдебен изпълнител със стартова цена от 108 лв. и 302 лв. Това е осми имотите да бъдат продадени, след като на предишните седем купувачи така и не се намериха, въпреки ниската цена. Имотите са на един и същи собственик, който има неизплатени кредити към българска компания, специализирана в събирането на просрочени вземания за банкови и финансови институци.
В регистъра на публичните продажби на КЧСИ са публикувани снимки от двете къщи. И двете постройки са тухлени, двуетажни, като по-скъпата е с площ от 110 кв/м, докато по-евтината с 60 кв.м.
Село Момина църква се намира в община Средец и е само на 8 км от българо-турската граница. Разположено е в полите на гористия странджански връх Кърварска /Кервансарай/ с височина 632 м. То се намира на 350 м надморска височина и заема котловината между хълмовете Дебелата кория на юг, Юрдията на север и Баира на запад.
Селото има дълга и богата история, която започва още през 1618 г. В документа селото е посочено като Казълджа килисе и по това време в него живеят 17 семейства. По-късно името се променя на Казъклисе. От 1934 г. носи българския си превод – Момина църква. Името на селото е свързано с легендата за красавицата Каля, в която Реджеб паша се влюбил и заплатил откуп, достатъчен за построяването на църква. Сянката и била вградена в зидовете на църквата и тя починала преди да отиде в турския харем на пашата.
Така хубавата мома Каля осигурила и пари за строежа, и здравината на построената църква. С името е свързана друга легенда. В нея се разказва за хубавата мома Неделя, за която турски бей изпратил заптиета да му я отвлекат за харема. За да запази честта си и за да не стане ханъма на гюндюзлярския бей, Неделя побягнала през кепенка (скритата врата на къщата), но навън валял проливен дъжд. Дъждът отнесъл дървения мост на реката. Без да се замисли момата се хвърлила в мътните води и се удавила пред погледа на тичащите след нея конни заптиета. Големият ѝ брат помолил свещеника на селото, тялото ѝ да бъде погребано в църковния двор. Така и станало. Оттогава турците нарекли църквата на селото „къзъклисе“, т.е. „Момина църква“
