Иво Христов, наричан“момчето с греещите очи” е на 14 години и непрестанно се бори с тежка болест, която кара организма му да произвежда тумори. След 4 мозъчни операции, обаче, Иво открива своето лично лекарство срещу болестта – желанието си да пише книги. Първата вече е готова и е посветена на лекаря в Германия, който му помага в търсенето на надежда. С талантливото момче и смелата му майка се срещнаха екип на БНТ. .
Радомир. Малък град, в който живее един голям герой. Домът му е пълен с икони, които майка му сама се е научила да прави. С вяра. А скоро – вероятно наоколо ще бъде пълно и с книгите на самия Иво. “Приятелите умират заедно” – това е името само на първия му сборник с разкази. Написал е общо 5 и има идея за шеста.
“Като пишех още на пишеща машина, първоначално започнах с преписи и след това си казах, че няма смисъл да си губя повече времето с преписи и започнах да пиша първо малки истории, след това историите се разраснаха, докато не стана цяла книга. Но може би другите по-добри писатели вътрешно ме накараха да си мисля, че мога да стана дори по-добър от тях и да започна да пиша. Първият разказ е писан на таблет, когато бях на преглед миналата година и съм писал през цялото време там, в Германия. С много страх съм писал. И след това, като се прибрахме, започнах лека полека на пишещата машина, всеки ден – цяло лято. С много труд и с много страх. Обаче си казах, че щом съм стигнал дотук, трябва да се издаде книгата, без някакви притеснения или рискове и мисля, че хората биха харесали книгата и фактът, че съм на 14 години и съм я написал. Писането става като част от живота. Аз по принцип не съзнавам какво правя, когато седя пред лаптопа и пиша… И се опитвам понякога да си давам почвика, но не мога” разказва Иво Христов.
“Той е много дисциплиниран и отговорен човек – нетипично за неговата възраст, защото прибирайки се от училище ми казва: днес трябва да направя това, това, това! Вкъщи например правим рехабилитация, всеки ден чете книга, подготвя си уроците за следващия ден, плюс минимум 2000 думи пише на ден по новите си творби и плюс отделяме време и за разходка, което за един тийнейджър на 14 е един пълен работен ден. Организиран във всяко едно действие и всяка една минута! Дори понякога ми е много странно като каже: остави ме, имам работа… За тази крехка възраст, на която е той, книгата е наистина много сериозна. И аз бях първият му клиент: закупих си я и с голямо любопитство, интерес я изчетох от край до край. Историите са му страшни, почти във всички той разказва за смърт. Аз, майчиното ми сърце го подсказва нали, че точно пише за това, защото… самият той на няколко пъти се е докоснал до смъртта и изкарва всичките си страхове от душата на тези листа. Просто всичките му истории са актуални, свързани с ежедневието на хората и от всеки разказ човек може да почерпи някаква поука”, допълва разказа на момчето майка му Милена.
“Разказвам за смъртта, за ужаса, за болката, за много неща, които са ме притеснявали по време на операциите и след това. В последните 2 години. И мисля, че сега ми е малко по-леко, след като съм го написал и след като виждам подобрението в мене. Мисля че… въпреки че краят на книгата не е добър и всички краища в книгата не са добри, мисля, че моят край ще бъде добър”, убедено е момчето.
В момента битката за Иво е да не загуби слуха и в лявото си ухо. Туморът в тази област не може да се оперира, затова всеки месец са необходими вливания, а в края на юни – нов контролен преглед. Лечението и кампанията за него продължават, разказите – също. И с времето стават по-светли.
“С всяка продадена книга Ивчо си я касира на средствата и казва, че оттук нататък той ще използва тези средства за издаването на следващите си книги, защото малко нахално от наша страна би било да събираме средства и за лечението, и за издаване на книги. Той иска самичък да си издава следващите книги и повярвайте ми – къта всеки лев!”, обяснява Милена.
“Мамо, аз живея за този ден” – казва Иво на майка си за премиерата на първата си книга. И вярата, че ще я изживее с приятели, заедно.
