Около 11:00 часа днес в ж.к. „Меден рудник“, до бл. 12, млад работник пада от скеле по време на строителни дейности. Първоначалната информация е тежка – състоянието му е критично, има реална опасност за живота.
Това не е изолиран случай. Това е поредното падане от височина, поредният компромис със сигурността, поредният обект, където правилата съществуват само на хартия.
Саниране, ремонти, обществени поръчки – всичко изглежда добре по документи. На терен картината е друга. Скелета без защита, липса на колективни обезопасителни системи, работници без адекватна екипировка. Някой пести време, някой пести пари. Плаща го човекът горе.
Въпросите са едни и същи, отговори няма:
Имало ли е предпазни колани
Осигурено ли е било скелето
Кой е контролирал обекта
Кой подписва, че всичко е „по стандарт“
И най-важното – кой ще понесе отговорност
Обектът е част от дейности, които минават под етикета „европейски стандарти“. Само че стандартът не е в боята и изолацията. Стандартът е дали човекът се прибира жив.
В тази схема има главни изпълнители, има подизпълнители, има контролни органи. На практика контролът идва след инцидента. Както винаги.
Исканията са ясни:
Проверка на място веднага
Пълна проверка на фирмите по веригата
Отговорност от главния изпълнител надолу
Реален контрол, не отчет на хартия
Санкции, които да болят
Защото така повече не става.
Едно момче в момента се бори за живота си. Това е цената на „икономиите“ и „бързането“.
Може да го наричат инцидент. Това е системен проблем. И следващият вече чака, ако пак се направим, че не го виждаме.
