На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи. Народът вярва, че на този ден се затваря цикълът на "мръсните дни", започващи от 25 декември и свършващи на Кръстовден. "Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми облечени като булка и младоженец. В себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на тази вечер задължително е постна, отрупана с боб, постни сарми и плодове, а някъде се прави и обредна пита както на Бъдни вечер. Празникът е неделим от новогодишния празничен цикъл и е своеобразна връзка между Нова Година и Йордановден. 
На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи. Народът вярва, че на този ден се затваря цикълът на "мръсните дни", започващи от 25 декември и свършващи на Кръстовден. "Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми облечени като булка и младоженец. В себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на тази вечер задължително е постна, отрупана с боб, постни сарми и плодове, а някъде се прави и обредна пита както на Бъдни вечер. Празникът е неделим от новогодишния празничен цикъл и е своеобразна връзка между Нова Година и Йордановден. 
