Православната църква почита днес светите равноапостоли Константин и Елена.
През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.
Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
У нас празникът е свързан с нестинарството, което е запазено в няколко села в Странджа. Там обаче се чества по стар стил - в началото на юни.
Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 280 г.[1]–22 май 337 г. от н.е.), по-известен като Константин I (в римокатолическия свят) и Константин Велики или Свети Константин (в лутеранския и източноправославния свят), е римски император, провъзгласен за август от войските си през 306 година, който управлява Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император, чийто Милански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
