Тя се казва Елка Стоянова родена е и живее в Бургас. Завършила е Юридическият факултет на Бургаски свободен университет. В момента работи в държавната администрация в родния си град. Но освен кариерата си като юрист тя има и друга страст- книгите. Тя е и писател, при това доста добър и креативен, доказвал се неведнъж. През изминалия петък тя събра роднини и приятели в Морското казино на Бургас, за да представи новата си книга, която е и първата и проза, озаглавена „Петъчни истории“. Книгата е различна от другите по това, че в нея са поместени фейсбук статуси, измислени от самата нея. Представянето на томчето с къси разкази с неочакван край премина като шоу. Елка Стоянова се оказа любимката на бургаската публика, тъй като залата беше препълнена.
Ние от Е-Бургас успяхме да разговаряме с нея, още докато книгата е топла-топла.
-Как се решихте да напишете и публикувате книга от точно този типаж ?
- Всъщност не беше плод на дълго мислене, просто като се появи една идея се реализира, така стана и с книгата. Елица Дуабарова, която е свързана и с литературния живот беше катализатора на случване на книгата, защото тя беше първа която реши,че от тези статуси може да се получи литература.
А каква е разликата между юриста и писателя, и кое е по сладко?
- Никаква. И двете си служат с думи. За да си добър юрист трябва да си и добър творец .
-Мислите ли че в днешно време компютрите изместват книгите?
- Не не мисля. Първо любовта към хартиената книга се развива от най- ранна детска възраст. Аз съм свидетел на хора от моето поколение, които имат малки деца и се опитват да култивират любовта към книгите от най- ранната им детска възраст. Не мисля, че може да се говори за битка между книгите и интернет, защото и преди, и сега четенето е било голямо занимание, когато някой има вътрешна необходимост ще го прави винаги, независимо дали ще е на хартиен или интернет носител.
-Има ли такъв статус, който да ви е направил най-голямо впечатление?
- Имам толкова разнообразни приятели, някой от тях са големи образи не мога да чета всичко, което публикуват .Обикновено обръщам внимание на неща, които са написани грамотно и на кирилица. Много рядко чета нещо, което е на латиница, освен ако не е от чуждестранен приятел.
-И накрая края, какво си пожелавате за наближаващите празници?
-Пожелавам си здраве! Само какво клише ! Пожелавам си тази година на всеки по Коледа да му се сбъдне по едно желание , защото знам, че хората, които вярват в чудеса могат да творят чудеса.
