От края на миналия месец в района на църквата „Успение Богородично” в кв. Василико на Царево се провеждат археологически разкопки – за пръв път в историята на морския град. Те се финансират от Министерски съвет на Република България и са част от мащабният правителствен проект „Виа Понтика”. Научният екип е под ръководството на Милен Николов – археолог от Регионален исторически музей-Бургас.
Интересът към древната история на Царево е голям, но до този момент никой не се е заемал да я проучи професионално. От историческите извори знаем, че древното име на Царево всъщност е Василико – днешният едноименен квартал на морския град. До ден днешен по крайбрежната ивица се виждат зидовете на старите къщи на Василико, вече затрупани от дебел пласт пръст и съвременни насипи.
От историческите извори знаем, че Василико е пристанище поне от средата на ХІІ в., когато е споменато от арабския пътешественик ал-Идриси. През ХІV в. Василико е отбелязано и в някои италиански морски карти, а от ХVІ в. нататък има и доста информация за града от турските данъчни регистри. През 1662 г. градът е посетен от турския пътешественик Евлия Челеби, който го описва като хубав, богат град. Според него тук още се е виждала малка византийска крепост с правоъгълна форма.
В началото на ХХ в. градчето е посетено от К. Шкорпил. Той записва и легендата, че тук е бил центърът на владенията на благородника Васил и затова след смъртта му градчето се нарича именно така – Василико. Някои учени извеждат името от гръцката дума за император – василевс, а според трети името произхожда просто от гръцката дума за босилек, която буквално е повторена в името Василико.
Археологическият обект е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично”. Тази монументална базилика е изградена през 1810 г. и преустроена през 1894 г. Това е най-голямата църква по южното черноморие от периода на турското робство и е достатъчно безпристрастен белег за богатството на старо Василико, понеже бедно градче в никакъв случай не може да си позволи толкова скъп и мащабен строеж, особено в началото на ХІХ в. Същевременно трябва да се знае, че според някои средновековни извори в района се е намирал манастира „Св. Троица”, който е с неизяснено местоположение.
В двора на църквата и по повърхността около нея се откриват многобройни фрагменти от керамични съдове от раннохристиянската епоха (V-VІ в.) и от епохата на средновековието (ХІІ-ХVІІ в.).
Поради тези причини Василико бе избран сред много други археологически обекти, кандидатстващи по проекта „Виа Понтика”, и бе включен към тази инициатива.
Резултатите от археологическите проучвания дори и в този междинен етап надхвърлиха и най-смелите очаквания. Оказа се, че Василико и респективно – гр. Царево, имат много по-древна история отколкото се смяташе досега. При разкопките открихме многобройни свидетелства за това, че тук е имало старо тракийско селище от ІV-ІІІ в. пр. Хр., което е съществувало до към І в. сл. Хр. Много са находките и от ІV-VІІ в., които показват рязка динамика на живота на това място през този период. Безспорна изненада е и факта, че от средновековният период се откриха находки още от Х в. – с два века по-рано, отколкото се приемаше досега. От ХІІ-ХІV в. се откриха също така много находки, както и от периода ХV-ХVІІІв.
На 60-70 м. източно от църквата „Успение Богородично”, в района на „Ветреницата” – старата вятърна мелница, беше открита интересна сграда. Тя се датира от ХV-ХVІ в., но е използвана до началото на ХХ в. Сградата е с големи размери – дълга е 12 и широка 6 м., изглежда е била с чардак от север. Находките в нея – шпора, счупена стрела и др. показват, че това е била стражева сграда – пост, който изпълнявал наблюдателни, охранителни и сигнални функции. Мястото й е стратегическо – тя е над залива с днешния плаж на Василико, който е използван най-много именно през средните векове. От това време са извадените през годините от това място мортири, гюллета, саби и монети от ХVІ-ХVІІ в. и мн. др. находки. Трябва да се отбележи, че в сградата се откри и керамика от VІ в., което показва че мястото е използвано като военен пост още преди 1500 г.
В процеса на работа се откриха многобройни движими находки. Сред тях особено ценни са църковната утвар, луксозната керамика от Х и ХІ в., както и многобройни съдове от ХV-ХVІІ в. Откри се и рядък паметник – бронзова ранновизантийска еталонна теглилка – екзагия, с тегло 630 грама.
Археологическите проучвания са подпомогнати от Община Царево, от страна на която кметът, главният архитект и директора на ИМ – Царево, полагат сериозни усилия за подпомагане работата на археолозите.
Но разкопките са изключително резултатни и поради неоценимата помощ от страна на свещеника на църквата „Успение Богородично” – отец Стоян Кралев, както и неговото семейство. Именно той предостави отлични условия за археологическия екип и за работниците и осъществи многобройни контакти на археолозите с местните жители, благодарение на което проучвателната дейност е максимално облекчена.
От края на миналия месец в района на църквата „Успение Богородично” в кв. Василико на Царево се провеждат археологически разкопки – за пръв път в историята на морския град. Те се финансират от Министерски съвет на Република България и са част от мащабният правителствен проект „Виа Понтика”. Научният екип е под ръководството на Милен Николов – археолог от Регионален исторически музей-Бургас.
Интересът към древната история на Царево е голям, но до този момент никой не се е заемал да я проучи професионално. От историческите извори знаем, че древното име на Царево всъщност е Василико – днешният едноименен квартал на морския град. До ден днешен по крайбрежната ивица се виждат зидовете на старите къщи на Василико, вече затрупани от дебел пласт пръст и съвременни насипи.
От историческите извори знаем, че Василико е пристанище поне от средата на ХІІ в., когато е споменато от арабския пътешественик ал-Идриси. През ХІV в. Василико е отбелязано и в някои италиански морски карти, а от ХVІ в. нататък има и доста информация за града от турските данъчни регистри. През 1662 г. градът е посетен от турския пътешественик Евлия Челеби, който го описва като хубав, богат град. Според него тук още се е виждала малка византийска крепост с правоъгълна форма.
В началото на ХХ в. градчето е посетено от К. Шкорпил. Той записва и легендата, че тук е бил центърът на владенията на благородника Васил и затова след смъртта му градчето се нарича именно така – Василико. Някои учени извеждат името от гръцката дума за император – василевс, а според трети името произхожда просто от гръцката дума за босилек, която буквално е повторена в името Василико.
Археологическият обект е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично”. Тази монументална базилика е изградена през 1810 г. и преустроена през 1894 г. Това е най-голямата църква по южното черноморие от периода на турското робство и е достатъчно безпристрастен белег за богатството на старо Василико, понеже бедно градче в никакъв случай не може да си позволи толкова скъп и мащабен строеж, особено в началото на ХІХ в. Същевременно трябва да се знае, че според някои средновековни извори в района се е намирал манастира „Св. Троица”, който е с неизяснено местоположение.
В двора на църквата и по повърхността около нея се откриват многобройни фрагменти от керамични съдове от раннохристиянската епоха (V-VІ в.) и от епохата на средновековието (ХІІ-ХVІІ в.).
Поради тези причини Василико бе избран сред много други археологически обекти, кандидатстващи по проекта „Виа Понтика”, и бе включен към тази инициатива.
Резултатите от археологическите проучвания дори и в този междинен етап надхвърлиха и най-смелите очаквания. Оказа се, че Василико и респективно – гр. Царево, имат много по-древна история отколкото се смяташе досега. При разкопките открихме многобройни свидетелства за това, че тук е имало старо тракийско селище от ІV-ІІІ в. пр. Хр., което е съществувало до към І в. сл. Хр. Много са находките и от ІV-VІІ в., които показват рязка динамика на живота на това място през този период. Безспорна изненада е и факта, че от средновековният период се откриха находки още от Х в. – с два века по-рано, отколкото се приемаше досега. От ХІІ-ХІV в. се откриха също така много находки, както и от периода ХV-ХVІІІв.
На 60-70 м. източно от църквата „Успение Богородично”, в района на „Ветреницата” – старата вятърна мелница, беше открита интересна сграда. Тя се датира от ХV-ХVІ в., но е използвана до началото на ХХ в. Сградата е с големи размери – дълга е 12 и широка 6 м., изглежда е била с чардак от север. Находките в нея – шпора, счупена стрела и др. показват, че това е била стражева сграда – пост, който изпълнявал наблюдателни, охранителни и сигнални функции. Мястото й е стратегическо – тя е над залива с днешния плаж на Василико, който е използван най-много именно през средните векове. От това време са извадените през годините от това място мортири, гюллета, саби и монети от ХVІ-ХVІІ в. и мн. др. находки. Трябва да се отбележи, че в сградата се откри и керамика от VІ в., което показва че мястото е използвано като военен пост още преди 1500 г.
В процеса на работа се откриха многобройни движими находки. Сред тях особено ценни са църковната утвар, луксозната керамика от Х и ХІ в., както и многобройни съдове от ХV-ХVІІ в. Откри се и рядък паметник – бронзова ранновизантийска еталонна теглилка – екзагия, с тегло 630 грама.
Археологическите проучвания са подпомогнати от Община Царево, от страна на която кметът, главният архитект и директора на ИМ – Царево, полагат сериозни усилия за подпомагане работата на археолозите.
Но разкопките са изключително резултатни и поради неоценимата помощ от страна на свещеника на църквата „Успение Богородично” – отец Стоян Кралев, както и неговото семейство. Именно той предостави отлични условия за археологическия екип и за работниците и осъществи многобройни контакти на археолозите с местните жители, благодарение на което проучвателната дейност е максимално облекчена.
