Докога с цената на всичко ще си купуваме живот, докога някой друг ще решава вместо нас дали да го живеем или не?! Докога, ние децата, ще гледаме как нашите родители си отиват, след като сме изцедили и последните сили, които имаме, за да можем да им помогнем?!
Тези и още въпроси се задават вече втори ден из социалните мрежи по повод поредното малоумие в здравната ни система. Оказва се от месец юни НЗОК поема част от доскоро безплатните лекарства за онкоболните у нас. Няма нужда да казваме, че медикаментите освен скъпоструващи са и ЖИВОТОСПАСЯВАЩИ!
И тук идва въпросът как един възрастен човек със злокачествено заболяване и 140 лв. пенсия би могъл да си позволи лекарство на стойност 119 лв.? И пред какъв избор е изправен? Дали да умре от рак или от глад?!
Поредното недомислие от страна на управляващите стана повод за дебати и във фейсбук профила на здравния ни министър Петър Москов. Там Бойко Гаргов се обръща към Москов с идентични на по-горе споменатите въпроси. Постът е събрал близо 3000 коментара от вчера до днес. Към момента няма отговор от страна на ресорния министър.
Е-Бургас публикува запитването към здравния министър без редакторска намеса:
[caption id="attachment_103417" align="alignnone" width="720"]
Бойко Гаргов[/caption]
Уважаеми господин Москов,
баща ми е обичаен пенсионер, с обичайна пенсия, с обичайни вероятно за възрастта си заболявания, като едното от тях е карцином на простата. Като цяло ежемесечните му разходи за медикаменти са 50-60 лева които той като дисциплиниран пациент чинно отделя от пенсията си. Днес дойде датата за ежемесечното му пазаруване на медикаменти. Бях учуден когато аптекарката ме попита дали желая да ми изпълни рецептата по протокол за Калутид. Разбира се, отговорих и аз. Тя каза, че от този месец се доплаща. Но това са лекарства за онкологично болен, отговорих и аз, ще доплатя, надали е крупна сума. Ами крупна е, с неудобство ми каза тя. Касата поема част от общата цена, 170,88 лв., а на мен е оставила да доплатя част в размер на 119.46. Ще го изпиша с думи - сто и деветнадесет лева и четиредесет и шест стотинки. Като към тях добавя ежемесечните досега разходи сметката добива размер от сто седемдесет и седем лева и седемдесет и три лева.
Господин Москов, как смятате, баща ми, обичаен пенсионер с обичайна пенсия, дали може да си позволи това лечение? Един Бог знае кому колко е отредено, но в отредеността вече освен Божията ръка се намесва и ръката на НЗОК, спорейки вероятно за равнопоставеност.
Тия дни някъде по стените попаднах на споделена статия, в която ставаше дума, че е ваша политика да се ограничат разходите за възрастни и онкоболни, така по естествен път заради естествения подбор разходите за тези категории ще намалеят. Обявих автора на статията за човек с болна психика, а споделилият новината за ... нещо подобно на автора, с доста повече и по-крайни думи. След като излязох днес от аптеката и платих сто и деветнадесет лева и четиредесет и шест стотинки за лекарство за безплатните довчера лекарства на онкологично болният ми баща се чудя дали да не потърся чия беше стената и да се извиня на собственика и.
Господин Москов, аз гласувах за вас. Разбира се, не съм очаквал да ми плащате сметките, но не съм и очаквал всичко това, което написах по-горе. Разочарован съм.
Все пак се надявам, че това е някакво глупаво недоразумение, а не последователна и обмислена политика. Ако не е, жалко за всички нас!
Бойко Гаргов[/caption]
Уважаеми господин Москов,
баща ми е обичаен пенсионер, с обичайна пенсия, с обичайни вероятно за възрастта си заболявания, като едното от тях е карцином на простата. Като цяло ежемесечните му разходи за медикаменти са 50-60 лева които той като дисциплиниран пациент чинно отделя от пенсията си. Днес дойде датата за ежемесечното му пазаруване на медикаменти. Бях учуден когато аптекарката ме попита дали желая да ми изпълни рецептата по протокол за Калутид. Разбира се, отговорих и аз. Тя каза, че от този месец се доплаща. Но това са лекарства за онкологично болен, отговорих и аз, ще доплатя, надали е крупна сума. Ами крупна е, с неудобство ми каза тя. Касата поема част от общата цена, 170,88 лв., а на мен е оставила да доплатя част в размер на 119.46. Ще го изпиша с думи - сто и деветнадесет лева и четиредесет и шест стотинки. Като към тях добавя ежемесечните досега разходи сметката добива размер от сто седемдесет и седем лева и седемдесет и три лева.
Господин Москов, как смятате, баща ми, обичаен пенсионер с обичайна пенсия, дали може да си позволи това лечение? Един Бог знае кому колко е отредено, но в отредеността вече освен Божията ръка се намесва и ръката на НЗОК, спорейки вероятно за равнопоставеност.
Тия дни някъде по стените попаднах на споделена статия, в която ставаше дума, че е ваша политика да се ограничат разходите за възрастни и онкоболни, така по естествен път заради естествения подбор разходите за тези категории ще намалеят. Обявих автора на статията за човек с болна психика, а споделилият новината за ... нещо подобно на автора, с доста повече и по-крайни думи. След като излязох днес от аптеката и платих сто и деветнадесет лева и четиредесет и шест стотинки за лекарство за безплатните довчера лекарства на онкологично болният ми баща се чудя дали да не потърся чия беше стената и да се извиня на собственика и.
Господин Москов, аз гласувах за вас. Разбира се, не съм очаквал да ми плащате сметките, но не съм и очаквал всичко това, което написах по-горе. Разочарован съм.
Все пак се надявам, че това е някакво глупаво недоразумение, а не последователна и обмислена политика. Ако не е, жалко за всички нас! 
