12-те центъра по психично здраве у нас (бившите психодиспансери) водят списъци на особено опасните душевноболни българи. А във всяка от листите им има поне по 100 записани пациенти, съобщи за „Труд“ националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова.
Центровете поддържали списъците, без да бъдат задължени от институциите, а за да разполагат с по-точна информация за особено тежко заболелите в региона. „Данните им обаче са в отделни регистри, не са интегрирани в единна национална система, което може да се случи само след политическо решение на управляващите“, каза още проф. Миланова.
Над 1200-те опасно болни са предимно с шизофрения, личностни разстройства и увреждане на разсъдъка след злоупотреба с психоактивни вещества, заради които нападат околните, чупят и трошат каквото им попадне.
"Даже и имената им да се обединят в единен списък, той трябва да върви с програми, подплатени с финансиране. Защото тези хора се нуждаят не само от лекарства, а от допълнителни грижи, различни терапии и подкрепа“, каза още проф. Миланова.
В Закона за здравето и до днес стои разписано да се създаде регистър на всички психичноболни у нас, но той все не се изгражда, защото в годините идеята не срещна достатъчно подкрепа в МЗ и у обществото. "Друг изход е, когато се изготви електронната здравна карта на всеки българин, наравно с другите заболявания в нея да се отбелязват и психичните. Но добре трябва да се прецени кой ще има достъп до тези данни“, посочи проф. Миланова.
На същото мнение е и д-р Теменужка Матева, управител на центъра за психично здраве в Русе - един от най-натоварените в страната. С линейка и полиция годишно в него докарват над 500 пациенти в тежко, остро и спешно състояние.
„Ето, тази сряда постъпи един психичноболен, който за минути изскубна камерите и кабелите от изолатора. Както налагат протоколите, за 2 часа той бе фиксиран и го успокоихме“, посочи Матева. Някои пациенти се успокоявали бързо - за около ден, но на други им трябвало и по 5 дни.
Освен психиатрите за душевноболните в центъра по психично здраве в Русе се грижат двама невролози, кардиолог, специалист по вътрешни болести, дерматолог и анестезиолог, каза д-р Матева по повод обявения план на центъра по обществено здраве и анализи да се оставят само по 5-10 легла в психодиспансерите, защото те не оказвали комплексно лечение. А останалите легла, които във всеки диспансер средно са по 125, да се пренасочвали към многопрофилни болници.
"Недопустимо е да се правят промени в структури, които работят добре. Не само това, ами нито питат нас, психиатрите, нито пациентите. А те и близките им са изключително доволни от грижите“, добави д-р Матева и покани екип от МЗ в центъра в Русе, за да види как се провежда лечението. 
12-те центъра по психично здраве у нас (бившите психодиспансери) водят списъци на особено опасните душевноболни българи. А във всяка от листите им има поне по 100 записани пациенти, съобщи за „Труд“ националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова.
Центровете поддържали списъците, без да бъдат задължени от институциите, а за да разполагат с по-точна информация за особено тежко заболелите в региона. „Данните им обаче са в отделни регистри, не са интегрирани в единна национална система, което може да се случи само след политическо решение на управляващите“, каза още проф. Миланова.
Над 1200-те опасно болни са предимно с шизофрения, личностни разстройства и увреждане на разсъдъка след злоупотреба с психоактивни вещества, заради които нападат околните, чупят и трошат каквото им попадне.
"Даже и имената им да се обединят в единен списък, той трябва да върви с програми, подплатени с финансиране. Защото тези хора се нуждаят не само от лекарства, а от допълнителни грижи, различни терапии и подкрепа“, каза още проф. Миланова.
В Закона за здравето и до днес стои разписано да се създаде регистър на всички психичноболни у нас, но той все не се изгражда, защото в годините идеята не срещна достатъчно подкрепа в МЗ и у обществото. "Друг изход е, когато се изготви електронната здравна карта на всеки българин, наравно с другите заболявания в нея да се отбелязват и психичните. Но добре трябва да се прецени кой ще има достъп до тези данни“, посочи проф. Миланова.
На същото мнение е и д-р Теменужка Матева, управител на центъра за психично здраве в Русе - един от най-натоварените в страната. С линейка и полиция годишно в него докарват над 500 пациенти в тежко, остро и спешно състояние.
„Ето, тази сряда постъпи един психичноболен, който за минути изскубна камерите и кабелите от изолатора. Както налагат протоколите, за 2 часа той бе фиксиран и го успокоихме“, посочи Матева. Някои пациенти се успокоявали бързо - за около ден, но на други им трябвало и по 5 дни.
Освен психиатрите за душевноболните в центъра по психично здраве в Русе се грижат двама невролози, кардиолог, специалист по вътрешни болести, дерматолог и анестезиолог, каза д-р Матева по повод обявения план на центъра по обществено здраве и анализи да се оставят само по 5-10 легла в психодиспансерите, защото те не оказвали комплексно лечение. А останалите легла, които във всеки диспансер средно са по 125, да се пренасочвали към многопрофилни болници.
"Недопустимо е да се правят промени в структури, които работят добре. Не само това, ами нито питат нас, психиатрите, нито пациентите. А те и близките им са изключително доволни от грижите“, добави д-р Матева и покани екип от МЗ в центъра в Русе, за да види как се провежда лечението. 
