Родени:
Никола Габровски (1864 - 1925) - български публицист и политик
Атанас Христов (1879 - ?) - български офицер
Иван Красновски (1882 - 1941) - български юрист и политик
Димитър Айранов (1893 - ?) - командващ Въздушните войски
Станимир Лилянов (1896 - ?) - български писател
Асен Жабленски (1898 - ?) - български хоров диригент
Ксенофонт Иванов (1898 - 1967) - български учен
Вълко Червенков (1900 - 1980) - български политик и държавник
Любомир Пипков (1904 - 1974) - български композитор
Михаил Михайлов (1921 - 1996) - български актьор
Вълко Цвятков Вълков (1924 - 1944) - български партизанин
Юрий Вичев (1926) - български диригент
Димитър Аврамов (1929 - 2008) - български изкуствовед
Александър Карапанчев (1951) - български писател
Светолик Милчич (1952) - български писател
Живко Господинов (1957) - български футболист
Крум Дончев (1978) - български автомобилен състезател
Тодор Кючуков (1978) - български футболист
Радослав Великов (1983) - български борец
Валентин Йотов (1988) - български шахматист
Починали:
Райчо Николов (1840 - 1885) - български капитан
Стефан Воронов (1945 - 1974) - български актьор
Митко Григоров (1920 - 1987) - български политик, дипломат
Събития:
1883 г. — княз Александър Батенберг възстановява Търновската конституция, отменена от него 2 години по-рано
1885 г. — Съединението на България: през нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич
Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.
Подготовка
От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (в-к "Борба
") и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.
Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Министър-председателят беше изостанал от събитията, той научава голямата новина по-късно даже и от най-обикновения граждани. Новината я научава, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведоми от София за последните сведения от Южна България и след като изрази волята си, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и свика Народното събрание на извънредна сесия. Когато на 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, то одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от тоя акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в тоя важен момент, когато се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.
Осъществяване
Прокламация за поемането на властта в Източна Румелия от Временното правителство
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.
След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.
Международно признание
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 година.
Последствия
Успешното Съединение на България е срещу руските интереси на Балканите и то води до обтягане на българо-руските отношения и организирането от руска страна на заговори и преврати в България. След успешната намеса и осуетяване на тези от страна на Стефан Стамболов, Русия скъсва дипломатическите отношения с България.
1915 г. — България в Първата световна война: Сключени са Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска спогодба и Българо-турската конвенция
1941 г. — Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически затворници, сред които е и Кръстьо Раковски
1941 г. — прието е изменение на Закона за защита на държавата, в резултат на което се предвижда смъртно наказание за повече политически провинения
1948 г. — екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото правителство на Народна република България
1959 г. — В Народна република България се провежда автомобилно рали за първи път
1974 г. — открита е новата Централна гара София
