На днешния ден… Родена е Ваня Цветкова. И още от 12.01

Родени: Димитър Наумов (1851 – 1884) - български агроном Беньо Цонев (1863 – 1926) - български езиковед Иван Кипров (1877 – 1922) - български лекар Тодор Ангелов (1900 – 1943) - български анархист Георги Караславов (1904 – 1980) - български писател Иларион Доростолски (1913 – 2009) - митрополит на Доростолска епархия Петър Увалиев (1915 – 1999) - български критик Коста Странджев (1916 – 1991) - български писател Лили Енева (1933) - българска актриса Васил Симов (1934) - български волейболист Елена Божкова (1948) - българска народна певица Людмил Тодоров (1955) - български актьор [caption id="attachment_61350" align="alignleft" width="300"] снимка: skandalno[/caption] Ваня Цветкова (1958) - българска актриса Родена на 12 януари 1958 г. в София. Живее в Лас Вегас (САЩ). Ваня Дойчева Цветкова е популярна българска киноактриса. Завършила Актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на Гриша Островски. За киното я открива Киран Коларов с филма си "Служебно положение - ординарец", но голямата й популярност идва с ролята на Доротея във филма на Христо Христов "Бариерата". С участието си в хитовете на българското кино "Лавината" и "Комбина", актрисата се превръща във всенародна любимка. Снимала се е в "Хан Аспарух", "Тази хубава зряла възраст", "Мечтатели", "Адио, Рио", "Индиански игри", "Живей опасно", "Другия наш възможен живот" и в тв сериалите "Денят не си личи по заранта", "Niccolo Paganini", "Патриархат". Марина Кондова (1962) - българска тенисистка Амелия Личева (1968) - българска литературна критичка Илиян Симеонов (1974) - български футболист Мартин Герасков (1981) - български актьор Величко Чолаков (1982) - български щангист   Починали: Стоян Топузов (1864 – 1913) - български военен деец [caption id="attachment_61351" align="alignleft" width="180"] снимка: libvar[/caption] Рачо Стоянов (1883 – 1951) - български драматург Рачо Стоянов Генов-Дуфев е български писател и драматург. Рачо Стоянов е роден на 7 октомври 1883 г. в гр. Дряново в семейството на занаятчия. Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 г. Установява се във Варна, където работи като чиновник. Впоследствие е актьор в пътуващ театър, коректор във вестик “Ден“ (1904-1910), библиотекар в Народното събрание(1910-1914) и в БАН (1914-1926), журналист в редакциите на вестниците “Мир“, „Македония“ и „Знаме“. Член на СБП. Литературната дейност на Рачо Стоянов започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. “Летописи“ - разказа „Човекът“, който прави силно впечатление на Константин Величков и Антон Страшимиров. Сътрудничи на списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Съвременник“, на вестниците „Ден“, „Македония“, „Литературен глас“ и „Литературен фронт“. Първият му сборник „Разкази“ (1909) e посрещнат ласкаво от литературната критика. През 1927 г. Народният театър в София открива сезона си с драмата му „Майстори“, написана през 1922 г. Още преживе на автора драмата е поставяна е в театрите на Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943). През 1936 г. публикува повестта „Майка Магдалина“, наградена от БАН. Превежда и художествена литература от руски, френски и английски език. През 1986 г. е учредена Националната литературна награда „Рачо Стоянов“, която се присъжда на всеки три години на творци за изключителния им принос към развитието на българската култура.   Събития: [caption id="attachment_61352" align="alignleft" width="216"] снимка: bg.wikipedia[/caption] 1884 г. — Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков. Роден на 9 ноември 1828 г. в Свищов. Драган Киряков Цанков е български политик и държавник. Два пъти е министър-председател на България. Завършил Одеската семинария и Гимназия в Киев. Учил във Виена, където през 1852 г. издава българска граматика на немски език. Два пъти е министър-председател на България: оглавява III-то (7 април - 10 декември 1880) и VIII-мо (1883-1884) правителства. Бил е учител в Галац и Цариград; учител и съдия в Русе; помощник -управител на Нишкия и Видинския санджак; Почетен член на Българското книжовно дружество. Инициатор за създаването и пръв председател на "Община на българската книжнина", която се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество. На 1 януари 1858 Дружеството започва да издава сп. "Български книжици", изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция. Създава в. "България", чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството. След Освобождението е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 г. Радетел на конституционализма и русофилството. След възстановяването на Търновската конституция (1883), князът възлага формирането на новия кабинет на Драган Цанков, който привлича в правителството някои дейци на Консервативната партия. Този акт предизвиква острото недоволство на т.нар. "непримирими" либерали, водени от П. Р. Славейков и Петко Каравелов. Между двете течения в Либералната партия започва борба. През 1884 г. Цанков се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. През 1886 г. емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г. след падането от власт на Стефан Стамболов и веднага се заема с възстановяване на своята партия. Народен представител в Учредителното, I-во ВНС; I-во, II-ро, IV-то, X-то, XI-то и XII-то ОНС. Председател на XII-то ОНС (1902-1903). През 1897 г. отстъпва лидерския пост на д-р Стоян Данев, който през 1899 г. преименува партията в Прогресивнолиберална. По време на самостоятелното управление на тази партия /1901-1903/ е председател на НС. След като партията минава в опозиция, се оттегля от политическия живот. Умира на 24 март 1911 г. 1908 г. — Влиза в сила указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.   Източници: bg.wikipedia; events.