Родени:
Стефан Любомски (1848 – 1902) - български военен деец
Марко Рясков (1883 – 1972) - български икономист и министър
Недялка Симеонова (1901 – 1959) - българска цигуларка, музикален педагог
Евгений Михайлов (1954) - български режисьор
Каролин Христова-Бакърджиева (1957) - български изкуствовед
Огнян Минчев (1958) - български политолог
Милена Живкова (1960) - българска актриса
[caption id="attachment_59598" align="alignleft" width="300"]
снимка: frognews[/caption]
Кардам Сакскобургготски (1962) - български княз
Роден на 2 декември 1962 г. в Мадрид. Първороден син на бившия български премиер Симеон Сакскобургготски.
Кардам (княз Български, херцог Саксонски, княз Търновски)
е престолонаследник на цар Симеон II като цар на българите.
Завършил Философия и Международна икономика в САЩ.
Специализирал агроиндустрия и хидромелиорации в САЩ.
Живее и работи в САЩ като агроикономист. Работил в многонационалната агропромишлена компания "Фаунтинхед груп" - Буенос Айрес.
Търговски директор на телекомуникационна компания "Телефония мовилес интерконтинентал". Генерален-директор на проекти UMTS.
Валери Иванов (1963) - български поет
Красимир Захов (1978) - български плувец
Починали:
Петър Димитров (1841 – 1895) - български просветен деец
[caption id="attachment_59599" align="alignleft" width="176"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Велко Думев (1869 – 1945) - български революционер
Атанас Петров Думев, известен от 1894 година като Велко, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдоними като Бодров, Кадров, Орлеанския Д-в.
Роден е в 1869 година в южномакедонския град Воден, тогава в Османската империя, днес Едеса, Гърция. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. В 1893 година завършва славянска филология в Софийското висше училище. Става учител във Велес, влиза в революционната организация и оглавява местния революционен комитет. Делегат е на Солунския конгрес на организацията в 1896 година, на който са изработени уставът и правилникът и организацията приема името Български македоно-одрински революционен комитет.
През 1897 година Думев е учител в Сяр, където развива революционна дейност. В 1900 година е назначен за учител в българското педагогическо в Скопие, а на следната е избран за председател на Скопския окръжен революционен комитет. В него са още Трайко Хаджибожков, Коста Николов и Тодор Паскалев. През юли 1902 година се мести в Одрин като учител по български език в Одринската българска гимназия като става и председател на Одринския окръжен революционен комитет като замества Спас Мартинов. Заедно с Михаил Герджиков развиват активно дейност по разгръщане на революционната мрежа в изоставащото Одринско. На конгреса в Солун през януари 1903 година Думев е делегат от Одрински окръг и заедно с Иван Гарванов и Анастас Лозанчев е сред най-активните привърженици на курса към въстание. След конгреса заминава за София, където обсъжда с Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Матов и други дейци тактиката на предстоящето въстание. През юни е подпредседател на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание организира доставките на оръжие от София.
Велко Думев участва в заседанията в София, на които се обсъжда развитието на борбата слез неуспеха на въстанието. Подготвя пътуването на Борис Сарафов и Михаил Герджиков в Италия, Франция и Англия, което трябва да запознае Европа с положението в Европейска Турция.
През 1905 г. Думев се връща в Македония и през април е избран за член на Битолския революционен окръжен комитет.
След Младотурската революция в 1908 година Думев преподава български език в Пловдив и София и работи като училищен инспектор. При избухването на Балканската война в 1912 година Думев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като ковчежникв нестроевата рота на Десета прилепска дружина.
След войните Думев работи в легалните македонски организации — член е на Националния комитет на македонските благотворителни братства и на Илинденската организация. Участва в създаванто на Македонския научен институт. След разгрома на левицата във ВМРО в Горноджумайските събития в 1924 година, Думев влиза в редакцията на „Илинден“. Редактира вестник „Независима Македония“ в 1932 година, излизал вместо временно спрения „Македония“. Привърженик е на михайловисткото крило във ВМРО.
След освобожднието на част от Вардарска и Егейска Македония в 1941 година Думев многократно посещава новоприсъединените земи. Умира на 2 декември 1945 година.
Иван Георгиев (1897 – 1959) - български агроном
Иван Потиров (1865 – 1966) - български революционер
Константин Димчев (1933 – 1984) - български актьор
Леон Даниел (1927 – 2008) - български режисьор
Събития:
[caption id="attachment_59600" align="alignleft" width="224"]
снимка: vidania.ru[/caption]
1375 г. — Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.
Киприан, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия, е признат официално през 1472 г. за светец и чудотворец (почитание: 16 септ. по нов стил, 29(16) септ. по стар стил; 27 май - обретение на мощите). Автор на агиографски съчинения. Принадлежи към Търновската книжовна школа.
Той е родом от България, вероятно от известния болярски род Цамблак. Григорий Цамблак, митрополит Киевски (1415 - 1419), го нарича "брат на нашия отец", под което най-често се разбира, че Киприан е бил чичо на Григорий, а не негов духовен отец. Текстът обаче може да има пред вид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия "отец" на всички български монаси.
Заминава за Византия през 1350-те. Замонашен е по негови думи на Атон, където е представител на исихазма сред последователите на цариградския патриарх Филотей. Счита се, че успехите на Филотей през второто му управление на Цариградската патриаршия (1364 - 1376) – помирението на Сръбската и Българската църкви и укрепването на Руската църква, са постигнати с активното съдействие на Киприан.
Киприан се изявява като успешен дипломат. През 1373 – 1374 г. е изпратен с първа мисия в Киев, за да помири руския митрополит Алексий с княза на Твер и последния - с литовския княз Олгерд. Митрополитът бил отлъчил от църквата княза на Твер. Един от посланиците на Цариградския патриарх Филотей е Киприан, който пристига в Литва в края на 1372 г. и остава там до пролетта на 1374 г. След това заминава за Твер при княз Михаил Александрович. Там пристига митрополит Алексий, който се подчинява на указанията на Цариградския патриарх. Алексий и Киприан се отправят заедно в Переславъл Залески, където Киприан се запознава с игумените Сергий Радонежски и неговия племенник Феодор Симоновски. Те водят кореспонденция. Поради политическата неумелост на Алексий Киприан моли патриарх Филотей да раздели Руската митрополия. От името на литовските князе той пише писмо до Цариград «да го назначат митрополит, иначе те ще си вземат друг от латинската църква». Цариградският патриарх Филотей го ръкополага за митрополит на Киев и Литва в Цариград на 2 декември 1375 г., «за да се запази древното устройство на Русия и в бъдеще, т.е. тя пак да се намира под властта на един митрополит, да се подчинява на съборните закони, та след смъртта на кир (на гръцки: господин) Алексий кир Киприан да получи цяла Русия и да бъде единствен митрополит на цяла Русия».
Според Никаноровската летопис Киприан пристига сам в Москва в 1376 г. и получава рязък отказ от княз Дмитрий Донски: «Ние си имаме митрополит Алексий. А ти защо се поставяш на жив митрополит? - Той замина от Москва за Киев и остана там да живее». На 9 юни 1376 г. пристига в Киев и като представител на цариградския патриарх и императора дава на литовските и полски земи църковна независимост, ръкополага епископ на вакантния пост на Владимиро-Волинската епископия, връща имуществото на митрополитската резиденция в Ново-грудок и на Софийския събор в Киев. Спечелва доверието на литовския велик княз Олгерд, а след това и на неговия син Ягело, който може би е бил православен християнин. Ако кръщаването на княз Олгерд на името Александър (1377) не е легенда, а исторически факт, то не би могло да се състои без участието на Киприан. Ягело, с православно име Яков, продължава да дружи с Киприан и като полски крал. Главна цел на Цариград и Киприан е възстановяването на единната Киевска митрополия. Киприан потвърждава първенството на великия княз на Владимир и Москва, макар че още в 1376 г. княз Дмитрий Иванович Донски се възпротивява на неговото назначение, а Руският митрополит Алексий го приема и му симпатизира.
След смъртта на Алексий на 12 февруари 1378 г. с поддръжката на Дмитрий Донски и антилитовската московска партия на болярите за митрополит с ново създадената титла «на Велика Русия» е избран Михаил-Митяй, който е утвърден от патриарх Макарий. Киприан заминава от Киев, където е бил «2 години и 14 дни» за Москва, където пристига през юни 1378 г., за да представи грамотите, подписании от патриарх Филотей, императора Йоан V и синода през декември 1375 г. Но там той е арестуван веднага, напълно ограбен и изгонен от града. Този епизод е известен в руските летописи в не по-малко от 3 редакции. Киприан настоява, че е единствено законен наследник на митрополит Алексий, тържествено отлъчва самозванците и заминава за Цариград за разглеждане на делото от патриарха и синода. Там обаче патриарх Макарий и император Андроник IV не стоят на негова страна.
Киприан пътува през Киев, Молдавия и Влахия, ограбен е на Дунава. Посещава родната си България, топло посрещнат от българския патриарх Евтимий (бивш атонски монах) и населението на Търново. Пребиваването на Киприан в България подробно описва Григорий Цамблак в надгробната си реч за Киприан. При това връзките между православна Литва и България са особено тесни: Феодорит е назначен за митрополит в Търново (1352), а българинът Григорий Цамблак - за Киевски митрополит (1415).
През април-май 1379 г. Киприан пристига в Цариград. След като на 1 юли 1379 г. Йоан V и неговият син Мануил с помощта на венецианците и с одобрението на султан Мурад отново превземат града, генуезците са изгонени, Андроник IV избягва в Галата и синодът веднага отстранява патриарх Макарий. В решение на патриархата (6 октомври 1379) се намира подписът на Киприан, "митрополит на цяла Русия”. Новият Цариградски патриарх Нил Керамей заема патриаршеския престол през май-юни 1380 г. При такива обстоятелства в Цариград пристигат посланици от Москва с кандидата за "митрополит на Велика Русия", по старото съглашение, постигнато между патриарх Макарий и Андроник IV.
След Куликовската битка княз Дмитрий Донски рязко променя отношението си към Киприан, защото неговата политика на сближение с Литва е оправдана, а и монашеството, възглавявано от Сергий Радонежски стои на страната на Киприан. През зимата на 1380-1381 г. княз Дмитрий Донски изпраща своя личен духовник Феодор, игумен на Симоновския манастир в Киев, за да покани митрополит Киприан в Москва при себе си в митрополията. През 1381 г. Киприан пристига в Москва: "в четверток шестой недели по Велице дни [после Пасхи], на праздник Вознесениа Господня, [75] прийде изо Царяграда на Русь пресвяшенныи Киприан на митрополию свою ис Киева на Москву. Князь же великий Дмитреи Иванович прия его с великою честию и весь град изыде на сретение ему. И бысть в тъи день оу князя у великаго пир велик на митрополита и радовахуся светло". Следвайки византийския съборен акт, Дмитрий моли Киприан за опрощаване на «миналите грехове» и порицава грамотите на «бившия цариградски патриарх Макарий» (1376-1379), който междувременно бил назначил за митрополит на "Велика Рус" руснака Пимен. След като Йоан V сключва мир със сина си Андроник IV през май 1381 г., Пимен се завръща в Русия. Той е арестуван в Коломна, лишен от сан и хвърлен в тъмница.
Още през 1381 г. Киприан въвежда почитанието на св. княз Александър Невски. През 1382 г. играе важна роля при превземането на Москва от хан Тохтамиш. Едва през 1386 (или 1390, при Василий I) той заема официално митрополитската катедра в Москва. Според преданието по времето на митрополит Киприан Москва е спасена по чудо от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприан изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприан, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Легендата разказва, че Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви. Тамерлан напуска Дон, където е стоял 2 седмици. На мястото на посрещането на иконата е построен още при Василий I Сретенският манастир (днес на ул. „Сретенка“ в Москва е запазен само храмът). Празникът Сретение на Владимирската икона се чества на 26 август.
Киприан е известен църковен писател, редактор и преводач на богослужебни книги и на "Кормчията", автор е на жития на руски светци (св. Петър Московски). Пише статии по литургика, събира писмената на руски духовници и князе, води обширна кореспонденция с голяма историческа ценност.
Преписът на Лествицата на Йоан Синайски е направен собственоръчно от Киприан през пролетта на 1387 г. в Студийския манастир край Константинопол. Ръкописът съдържа 279 листа, изписани със заоблен полуустав, близък до бързописа, който е известен в науката като българско писмо.
Най-хубавото като литературна творба и най-ценното като исторически паметник за Киприан е надгробното слово за него, известно като "Похвално слово за митрополит Киприан", написано от племенника му Григорий Цамблак.Той го създава през 1409 г. и го произнася на гроба на Киприан в Успенския събор в Москва вероятно по случай тригодишнината от смъртта му.
По материали от интернет.
снимка: frognews[/caption]
Кардам Сакскобургготски (1962) - български княз
Роден на 2 декември 1962 г. в Мадрид. Първороден син на бившия български премиер Симеон Сакскобургготски.
Кардам (княз Български, херцог Саксонски, княз Търновски)
е престолонаследник на цар Симеон II като цар на българите.
Завършил Философия и Международна икономика в САЩ.
Специализирал агроиндустрия и хидромелиорации в САЩ.
Живее и работи в САЩ като агроикономист. Работил в многонационалната агропромишлена компания "Фаунтинхед груп" - Буенос Айрес.
Търговски директор на телекомуникационна компания "Телефония мовилес интерконтинентал". Генерален-директор на проекти UMTS.
Валери Иванов (1963) - български поет
Красимир Захов (1978) - български плувец
Починали:
Петър Димитров (1841 – 1895) - български просветен деец
[caption id="attachment_59599" align="alignleft" width="176"]
снимка: vidania.ru[/caption]
1375 г. — Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.
Киприан, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия, е признат официално през 1472 г. за светец и чудотворец (почитание: 16 септ. по нов стил, 29(16) септ. по стар стил; 27 май - обретение на мощите). Автор на агиографски съчинения. Принадлежи към Търновската книжовна школа.
Той е родом от България, вероятно от известния болярски род Цамблак. Григорий Цамблак, митрополит Киевски (1415 - 1419), го нарича "брат на нашия отец", под което най-често се разбира, че Киприан е бил чичо на Григорий, а не негов духовен отец. Текстът обаче може да има пред вид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия "отец" на всички български монаси.
Заминава за Византия през 1350-те. Замонашен е по негови думи на Атон, където е представител на исихазма сред последователите на цариградския патриарх Филотей. Счита се, че успехите на Филотей през второто му управление на Цариградската патриаршия (1364 - 1376) – помирението на Сръбската и Българската църкви и укрепването на Руската църква, са постигнати с активното съдействие на Киприан.
Киприан се изявява като успешен дипломат. През 1373 – 1374 г. е изпратен с първа мисия в Киев, за да помири руския митрополит Алексий с княза на Твер и последния - с литовския княз Олгерд. Митрополитът бил отлъчил от църквата княза на Твер. Един от посланиците на Цариградския патриарх Филотей е Киприан, който пристига в Литва в края на 1372 г. и остава там до пролетта на 1374 г. След това заминава за Твер при княз Михаил Александрович. Там пристига митрополит Алексий, който се подчинява на указанията на Цариградския патриарх. Алексий и Киприан се отправят заедно в Переславъл Залески, където Киприан се запознава с игумените Сергий Радонежски и неговия племенник Феодор Симоновски. Те водят кореспонденция. Поради политическата неумелост на Алексий Киприан моли патриарх Филотей да раздели Руската митрополия. От името на литовските князе той пише писмо до Цариград «да го назначат митрополит, иначе те ще си вземат друг от латинската църква». Цариградският патриарх Филотей го ръкополага за митрополит на Киев и Литва в Цариград на 2 декември 1375 г., «за да се запази древното устройство на Русия и в бъдеще, т.е. тя пак да се намира под властта на един митрополит, да се подчинява на съборните закони, та след смъртта на кир (на гръцки: господин) Алексий кир Киприан да получи цяла Русия и да бъде единствен митрополит на цяла Русия».
Според Никаноровската летопис Киприан пристига сам в Москва в 1376 г. и получава рязък отказ от княз Дмитрий Донски: «Ние си имаме митрополит Алексий. А ти защо се поставяш на жив митрополит? - Той замина от Москва за Киев и остана там да живее». На 9 юни 1376 г. пристига в Киев и като представител на цариградския патриарх и императора дава на литовските и полски земи църковна независимост, ръкополага епископ на вакантния пост на Владимиро-Волинската епископия, връща имуществото на митрополитската резиденция в Ново-грудок и на Софийския събор в Киев. Спечелва доверието на литовския велик княз Олгерд, а след това и на неговия син Ягело, който може би е бил православен християнин. Ако кръщаването на княз Олгерд на името Александър (1377) не е легенда, а исторически факт, то не би могло да се състои без участието на Киприан. Ягело, с православно име Яков, продължава да дружи с Киприан и като полски крал. Главна цел на Цариград и Киприан е възстановяването на единната Киевска митрополия. Киприан потвърждава първенството на великия княз на Владимир и Москва, макар че още в 1376 г. княз Дмитрий Иванович Донски се възпротивява на неговото назначение, а Руският митрополит Алексий го приема и му симпатизира.
След смъртта на Алексий на 12 февруари 1378 г. с поддръжката на Дмитрий Донски и антилитовската московска партия на болярите за митрополит с ново създадената титла «на Велика Русия» е избран Михаил-Митяй, който е утвърден от патриарх Макарий. Киприан заминава от Киев, където е бил «2 години и 14 дни» за Москва, където пристига през юни 1378 г., за да представи грамотите, подписании от патриарх Филотей, императора Йоан V и синода през декември 1375 г. Но там той е арестуван веднага, напълно ограбен и изгонен от града. Този епизод е известен в руските летописи в не по-малко от 3 редакции. Киприан настоява, че е единствено законен наследник на митрополит Алексий, тържествено отлъчва самозванците и заминава за Цариград за разглеждане на делото от патриарха и синода. Там обаче патриарх Макарий и император Андроник IV не стоят на негова страна.
Киприан пътува през Киев, Молдавия и Влахия, ограбен е на Дунава. Посещава родната си България, топло посрещнат от българския патриарх Евтимий (бивш атонски монах) и населението на Търново. Пребиваването на Киприан в България подробно описва Григорий Цамблак в надгробната си реч за Киприан. При това връзките между православна Литва и България са особено тесни: Феодорит е назначен за митрополит в Търново (1352), а българинът Григорий Цамблак - за Киевски митрополит (1415).
През април-май 1379 г. Киприан пристига в Цариград. След като на 1 юли 1379 г. Йоан V и неговият син Мануил с помощта на венецианците и с одобрението на султан Мурад отново превземат града, генуезците са изгонени, Андроник IV избягва в Галата и синодът веднага отстранява патриарх Макарий. В решение на патриархата (6 октомври 1379) се намира подписът на Киприан, "митрополит на цяла Русия”. Новият Цариградски патриарх Нил Керамей заема патриаршеския престол през май-юни 1380 г. При такива обстоятелства в Цариград пристигат посланици от Москва с кандидата за "митрополит на Велика Русия", по старото съглашение, постигнато между патриарх Макарий и Андроник IV.
След Куликовската битка княз Дмитрий Донски рязко променя отношението си към Киприан, защото неговата политика на сближение с Литва е оправдана, а и монашеството, възглавявано от Сергий Радонежски стои на страната на Киприан. През зимата на 1380-1381 г. княз Дмитрий Донски изпраща своя личен духовник Феодор, игумен на Симоновския манастир в Киев, за да покани митрополит Киприан в Москва при себе си в митрополията. През 1381 г. Киприан пристига в Москва: "в четверток шестой недели по Велице дни [после Пасхи], на праздник Вознесениа Господня, [75] прийде изо Царяграда на Русь пресвяшенныи Киприан на митрополию свою ис Киева на Москву. Князь же великий Дмитреи Иванович прия его с великою честию и весь град изыде на сретение ему. И бысть в тъи день оу князя у великаго пир велик на митрополита и радовахуся светло". Следвайки византийския съборен акт, Дмитрий моли Киприан за опрощаване на «миналите грехове» и порицава грамотите на «бившия цариградски патриарх Макарий» (1376-1379), който междувременно бил назначил за митрополит на "Велика Рус" руснака Пимен. След като Йоан V сключва мир със сина си Андроник IV през май 1381 г., Пимен се завръща в Русия. Той е арестуван в Коломна, лишен от сан и хвърлен в тъмница.
Още през 1381 г. Киприан въвежда почитанието на св. княз Александър Невски. През 1382 г. играе важна роля при превземането на Москва от хан Тохтамиш. Едва през 1386 (или 1390, при Василий I) той заема официално митрополитската катедра в Москва. Според преданието по времето на митрополит Киприан Москва е спасена по чудо от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприан изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприан, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Легендата разказва, че Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви. Тамерлан напуска Дон, където е стоял 2 седмици. На мястото на посрещането на иконата е построен още при Василий I Сретенският манастир (днес на ул. „Сретенка“ в Москва е запазен само храмът). Празникът Сретение на Владимирската икона се чества на 26 август.
Киприан е известен църковен писател, редактор и преводач на богослужебни книги и на "Кормчията", автор е на жития на руски светци (св. Петър Московски). Пише статии по литургика, събира писмената на руски духовници и князе, води обширна кореспонденция с голяма историческа ценност.
Преписът на Лествицата на Йоан Синайски е направен собственоръчно от Киприан през пролетта на 1387 г. в Студийския манастир край Константинопол. Ръкописът съдържа 279 листа, изписани със заоблен полуустав, близък до бързописа, който е известен в науката като българско писмо.
Най-хубавото като литературна творба и най-ценното като исторически паметник за Киприан е надгробното слово за него, известно като "Похвално слово за митрополит Киприан", написано от племенника му Григорий Цамблак.Той го създава през 1409 г. и го произнася на гроба на Киприан в Успенския събор в Москва вероятно по случай тригодишнината от смъртта му.
По материали от интернет. 
