[caption id="attachment_77120" align="aligncenter" width="800"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
На 10 юли, през 1949 година, след 6 денонощия строеж, е завършен Мавзолеят на Георги Димитров в София.
Мавзолеят на Георги Димитров се е намирал в центъра на София - на площад "Княз Александър I", между сградите на Българска народна банка и Министерството на отбраната.
След смъртта на Георги Димитров (2 юли 1949 г.), от Министерския съвет на НРБ е взето решение за балсамиране на тялото и построяване на мавзолей. Сградата (дело на арх. Георги Овчаров, с участието и на Рачо Рибаров и Иван Данчов) е готова на 10 юли, когато тялото на Георги Димитров е положено официално в нея.
Според една от версиите дават 3 дни на арх. Овчаров, за да направи проект. Той успява в срок и го изготвя в свой стил - с дорийски колони. Проектът обаче не е одобрен от Политбюро на ЦК на БКП и принуждават арх. Овчаров да го опрости дотолкова, че формата на построената сграда е коренно различна от първоначално проектираната.
За официалната церемония по поставяне тялото на Георги Димитров в мавзолея, недовършените колони и цялата горна част на сградата са опаковани с червен плат. Впоследствие облицоват фасадата с русенски камък, а по-късно подменят облицовката с плочи от врачански камък.
От двете страни на входа са били поставени бюстове на Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов.
Мавзолеят е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура 17°C. Повечето му помещения се намират под земята, където са извършвани процедурите, необходими за подържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла и се е спускал надолу, чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.
През 1974-1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея - разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация.
На 17 юли 1990 г. Министерският съвет взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ. Разрушаването на мавзолея започва на 21 август 1999 г. под ръководството на вицепремиера Евгений Бакърджиев. Първият взрив е извършен в 14:37 часа, а последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август.
Източник: events.bg
снимка: bg.wikipedia[/caption]
На 10 юли, през 1949 година, след 6 денонощия строеж, е завършен Мавзолеят на Георги Димитров в София.
Мавзолеят на Георги Димитров се е намирал в центъра на София - на площад "Княз Александър I", между сградите на Българска народна банка и Министерството на отбраната.
След смъртта на Георги Димитров (2 юли 1949 г.), от Министерския съвет на НРБ е взето решение за балсамиране на тялото и построяване на мавзолей. Сградата (дело на арх. Георги Овчаров, с участието и на Рачо Рибаров и Иван Данчов) е готова на 10 юли, когато тялото на Георги Димитров е положено официално в нея.
Според една от версиите дават 3 дни на арх. Овчаров, за да направи проект. Той успява в срок и го изготвя в свой стил - с дорийски колони. Проектът обаче не е одобрен от Политбюро на ЦК на БКП и принуждават арх. Овчаров да го опрости дотолкова, че формата на построената сграда е коренно различна от първоначално проектираната.
За официалната церемония по поставяне тялото на Георги Димитров в мавзолея, недовършените колони и цялата горна част на сградата са опаковани с червен плат. Впоследствие облицоват фасадата с русенски камък, а по-късно подменят облицовката с плочи от врачански камък.
От двете страни на входа са били поставени бюстове на Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов.
Мавзолеят е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура 17°C. Повечето му помещения се намират под земята, където са извършвани процедурите, необходими за подържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла и се е спускал надолу, чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.
През 1974-1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея - разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация.
На 17 юли 1990 г. Министерският съвет взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ. Разрушаването на мавзолея започва на 21 август 1999 г. под ръководството на вицепремиера Евгений Бакърджиев. Първият взрив е извършен в 14:37 часа, а последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август.
Източник: events.bg 
