Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него — царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националния девиз Съединението прави силата.
Настоящият герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в началото на 1990-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.
Гербът на Република България се определя със закон, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Ето и цитата от Закона за герба на Република България:
Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".
Често трите лъва от герба се интерпретират като трите главни части на България — Мизия, Тракия и Македония, което схващане е неправилно според хералдическата наука, тъй като лъвовете-щитодръжци имат само допълнителна роля в блазона на герба, както и останалите елементи като постамент и девизна лента. Също така според извадката от закона за герба на страната короната над щита и над лъва е корона на Второто българско царство (1185-1396), съществувала преди падането на България под османско робство, което според историческата и хералдическата наука е невярно, тъй като няма данни за съществуването на такава корона. Това определение за короната в българския герб е отразено в закона от политически съображения, за да се избегне асоциацията с Третото българско царство и монархическия режим на Сакскобургготската династия, властвала до 1946 година.
Често върху публични и правителствени сгради, както и върху документи може да бъде видяна така наречената „малка“ версия на държавният герб. Тази версия официално не е спомената в конституцията и Закона за герба на Република България.
Източник и снимка: bg.wikipedia 
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него — царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националния девиз Съединението прави силата.
Настоящият герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в началото на 1990-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.
Гербът на Република България се определя със закон, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Ето и цитата от Закона за герба на Република България:
Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".
Често трите лъва от герба се интерпретират като трите главни части на България — Мизия, Тракия и Македония, което схващане е неправилно според хералдическата наука, тъй като лъвовете-щитодръжци имат само допълнителна роля в блазона на герба, както и останалите елементи като постамент и девизна лента. Също така според извадката от закона за герба на страната короната над щита и над лъва е корона на Второто българско царство (1185-1396), съществувала преди падането на България под османско робство, което според историческата и хералдическата наука е невярно, тъй като няма данни за съществуването на такава корона. Това определение за короната в българския герб е отразено в закона от политически съображения, за да се избегне асоциацията с Третото българско царство и монархическия режим на Сакскобургготската династия, властвала до 1946 година.
Често върху публични и правителствени сгради, както и върху документи може да бъде видяна така наречената „малка“ версия на държавният герб. Тази версия официално не е спомената в конституцията и Закона за герба на Република България.
Източник и снимка: bg.wikipedia 
