Димитър Николов-Общи (Димитър Дяковчанина, Димитър Македонски, Димитър Николич, Димитър Косовеца) е български националреволюционер и интернационалист.
Димитър Николов-Общи е роден около 1835 г. в град Дяково (дн.в Косово). Определя се по следния начин:
„Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония“.
Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко. Но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в Първата българска легия в Белград (1862). След разтурянето на легията oтива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей на Панайот Хитов (1865).
Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер Джузепе Гарибалди (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров Крит и взима участие в Критското въстание (1866-1867). Получава гръцки паспорт.
След въстанието моли Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. Влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го убива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).
След създаването на БРЦК от Любен Каравелов и ВРО от Васил Левски е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река Дунав и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.
Подтикван от амбицията си не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква в устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в Македония, но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.
В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет Арабаконашия обир на орханийската хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се , но е заловен след полицейско преследване и предателство в село Чериково.
Следствен пред Софийската извънредна следствена комисия. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в Цариград, за да говори със султана. Дава показания и навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на Великите сили, прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. Изброява двайсет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.
Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.
Източник: bg.wikipedia 
Димитър Николов-Общи (Димитър Дяковчанина, Димитър Македонски, Димитър Николич, Димитър Косовеца) е български националреволюционер и интернационалист.
Димитър Николов-Общи е роден около 1835 г. в град Дяково (дн.в Косово). Определя се по следния начин:
„Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония“.
Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко. Но се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в Първата българска легия в Белград (1862). След разтурянето на легията oтива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей на Панайот Хитов (1865).
Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер Джузепе Гарибалди (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров Крит и взима участие в Критското въстание (1866-1867). Получава гръцки паспорт.
След въстанието моли Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. Влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го убива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).
След създаването на БРЦК от Любен Каравелов и ВРО от Васил Левски е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река Дунав и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.
Подтикван от амбицията си не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква в устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в Македония, но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.
В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет Арабаконашия обир на орханийската хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се , но е заловен след полицейско преследване и предателство в село Чериково.
Следствен пред Софийската извънредна следствена комисия. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в Цариград, за да говори със султана. Дава показания и навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на Великите сили, прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. Изброява двайсет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.
Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.
Източник: bg.wikipedia 
