Чака ни мека, но влажна зима, прогнозираха тези дни метеоролозите. Прогнозата им щеше да е добра, ако не беше тъжна. Защото това е единственото положително нещо, което чувахме от време на време през последните 25 години демокрация. Равносметката е трагична на фона на четвърт век демокрация, в която благоприятната прогноза за мека зима се превърна в най-добрата новина за 60% от българското население, което живее на прага на бедността, а за други 20% е направо животоспасяваща. Защото вече 25 години българите са принудени да оцеляват - всеки топъл повей означава по-малки сметки за ток и повече храна /освен хляб и кисело мляко/. Едва ли в друга европейска страна народопсихологията би родила лаф като "да се хванем за зелено", който се превръща в екзистенциален за цяла една нация, а датата Гергьовден /свършва зимата, идва лятото/водораздел между живота и смъртта. Или пък да си кръщава зимите на премиерите, но не от любов към тях - било Луканова или Виденова.
Едва ли хората са очаквали това от 10 ноември. Със сигурност не, иначе щяха да го празнуват, но вместо това лицата на тази дата от година на година стават все по-мрачни. Този "паметен" за българската история ден минава като всеки друг - все по-угрижен. Разликата е само в обзорните предавания и статии по телевизии и вестници, които преброяват оцелелите от митингите по улиците на България в зората на демокрацията. Техните - първо надежди, после илюзии, си отидоха една по една в годините на прехода. И най-тъжното - както е тръгнало, идва времето на новата порция 25 години.
Велко Тасев
Чака ни мека, но влажна зима, прогнозираха тези дни метеоролозите. Прогнозата им щеше да е добра, ако не беше тъжна. Защото това е единственото положително нещо, което чувахме от време на време през последните 25 години демокрация. Равносметката е трагична на фона на четвърт век демокрация, в която благоприятната прогноза за мека зима се превърна в най-добрата новина за 60% от българското население, което живее на прага на бедността, а за други 20% е направо животоспасяваща. Защото вече 25 години българите са принудени да оцеляват - всеки топъл повей означава по-малки сметки за ток и повече храна /освен хляб и кисело мляко/. Едва ли в друга европейска страна народопсихологията би родила лаф като "да се хванем за зелено", който се превръща в екзистенциален за цяла една нация, а датата Гергьовден /свършва зимата, идва лятото/водораздел между живота и смъртта. Или пък да си кръщава зимите на премиерите, но не от любов към тях - било Луканова или Виденова.
Едва ли хората са очаквали това от 10 ноември. Със сигурност не, иначе щяха да го празнуват, но вместо това лицата на тази дата от година на година стават все по-мрачни. Този "паметен" за българската история ден минава като всеки друг - все по-угрижен. Разликата е само в обзорните предавания и статии по телевизии и вестници, които преброяват оцелелите от митингите по улиците на България в зората на демокрацията. Техните - първо надежди, после илюзии, си отидоха една по една в годините на прехода. И най-тъжното - както е тръгнало, идва времето на новата порция 25 години.
Велко Тасев
